Ще започна с една от любимите ми авторки. Около нея, в информацията, която ще ви представя, се разглежда донякъде и живота на нейното семейство и на нейните сестри, чиито имена са почти винаги свързани - Сестрите Бронте. :)
И понеже не намерих интересна информация в интернет, извадих от началните страници на една от книгите й - "Вийет", посочила съм и авторката на статията. :)
Шарлот Бронте
(1816 – 1855)
Шарлот Бронте е родена в Торнтън, енория Брадфърд, на 21 април 1816 година. Тя е третото дете на преподобния Патрик Бронте, ирландец, и съпругата му Мария, чието потекло е от Корунъл. Преди нея са родени две момичета, които умират от туберколоза през 1825 година. След нея се раждат Патрик, Емили и Ан.
През 1820 година бащата е преместен на постоянно място в Хауарт, малко селце в Йоркширските мочурища – място, което остава завинаги свързано с литературното творчество на трите сестри. Майката почива в 1821 година и грижата за децата поема нейната сестра.
По това време Патрик Бронте е четиридесет и пет годишен. Той е интелигентен, нервен, избухлив, но добросърдечен мъж с литературни интереси (автор е на няколко непризнати творба). С годините обаче следствие недобро здраве и липса на подходяща обществена среда става извънредно саможив. Като баща е грижовен и прави всичко по силите си за интелектуалното развитие на децата. За съжаление средствата не му позволяват да им даде най-подходящото образование, нито да им предложи нещо повече от храна и подслон, след като са отраснали.
През 1824 година Шарлот се присъединява към сестрите си в училището за дъщери на свещеници в Кауън Бридж и по-късно в романа „Джейн Еър” рисува живота там в най-мрачните краски. Емили е изпратена в същото училище, но през 1825 година, след смъртта на Елизабет и Мария, Шарлот и Емили се прибират у дома, за да продължат своето образование под ръководството на баща си.
Животът в дома на свещеника тече в строго определени рамки, домакинската работа е много, малко са връзките с външния свят, но иначе децата са оставени да живеят, както им е приятно. Те четат всички книги и вестници, купувани от баща им, пишат пиеси, стихове и приказки, дори намират време да рисуват и свирят. Също така играят на някакви свои, странни игри, скитат из селото и из мочурищата, с две думи – в тесните рамки на заобикалящата ги действителност успяват да си изградят един друг, вълнуващ интелектуално-емоционален свят.
През 1832 година Шарлот е изпратена в училището на мис Улър, в Роу Хед, където остава година и половина. Когато се прибира в къщи, тя учи сестрите си Емили и Ан. През 1835 година отново отива при мис Улър, този път като учителка, и работи там до лятото на 1838.
Отхвърлила две предложения за женитба, тя е принудена да потърси работа като гувернантка. Някъде около 1840 – 1841 година сестрите замислят да открият училище за млади девици. Планът не се осъществява, но докато се подготвят за това, в живота на Шарлот се случва едно важно събитие.
За да научат чужд език, Емили и Шарлот заминават през февруари 1842 за Брюксел, в пансиона на семейство Егер. Остават там до есента, когато внезапната смърт на леля им ги принуждава да се върнат в Англия. През февруари следващата година, Шарлот се връща в Брюксел, този път сама, и живее в същия пансион около две години, учейки и преподавайки. По това време на този свой втори престой, тя се влюбва силно в Егер и след като се прибира в родината си, му пише многобройни писма, които са запазени. Романите „Учителят” и особено „Вийет” са плод на брюкселските й преживелици.
Към 1845 година сестрите подновяват литературната си дейност – всяка започва да пише роман. По същото време те уреждат да се издаде на техни разноски един том със стихотворения на трите. Озаглавяват го „Стихове от Кърър, Елис и Актън Бел” – псевдоними, които са си избрали, за анонимност. Книгата излиза в 1848, но остава незабелязана от критиката. През същата година, обаче, са одобрени и отпечатани романите „Брулени хълмове” – на Емили, и „Агнес Грей” – на Ан. „Учителят” – на Шарлот, е върнат от издателството и се издава едва след смъртта й. Вторият й роман, „Джейн Еър”, излиза през 1847 година. Той се посреща с голям успех и привлича веднага вниманието на Такери и други видни съвременни писатели.
Годината 1848 е трагична за семейство Бронте. Братът, който позори семейството със своето пиянство и разгулен живот, умира. Емили заболява от туберкулоза. Братът почива през септември, Емили – през декември, а шест месеца по-късно си отива и Ан, и тя като Емили от туберкулоза.
Следващият публикуван роман на Шарлот е „Шърли” (1849) ; след това излиза „Вийет”. Това е последната й творба.
През всичките тези години тя често прекъсва усамотението си в Хауарт, за да посети Лондон, Шотландия и др. Но дори и тогава, когато името й е вече прочуто и хората търсят нейното общество, тя не е в състояние да преодолее своята стеснителност и онова чувство за малоценност, което й пречи още от най-ранните детски години.
През 1854 година Шарлот се омъжва за Никълъс, помощника на баща й. Брачният живот, който тя подхваща нерадостно, можел да се превърне в щастлив. Но и за това е късно. Тя умира на 30 март 1855 година.
Жени Божилова
Заглавие: Шарлот Бронте 
