"Пустинно копие" от Питър В. Брет

Четец Брой мнения : 40 Age : 45 Registration date : 10.02.2010

"Пустинно копие" от Питър В. Брет
http://colibri.bg/knigi/762/pityr-v-bret-pustinnoto-kopie

Светлината на човечеството угасва. Нощта принадлежи на ненаситните човекоядни демони, които се надигат от Ядрото, когато слънцето залезе. Малкото оцелели човешки селища се крият зад укрепления и полузабравени защитни руни. Легендите обаче разказват за Избавителя – воин за едни, пророк за други, който преди векове обединил човешкия род и сразил демоните. Но тези времена са само легенда за повечето хора.
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.

"Питър Брет е един от любимите ми нови автори." - Патрик Рутфъс, "Името на вятъра"

Откъс от романа

Отрядът им чакаше на второ ниво, скрит в дупка за засада. В средата на малко сечище стоеше прикрита яма, която скоро щеше да се напълни с алагаи, чакащи смъртоносните лъчи на слънцето. Джардир стисна още по-силно копието и намести щита си така, че да облекчи рамото си. Но каквато и да бе тежестта им, тя не можеше да се сравни с тази на ремъка. Метър и половина кожа, свързваща глезена му и кръста на Хасик. Джардир помръдваше неудобно с крак.
– Ако не ми издържаш на темпото, ще те набуча на копието и ще срежа ремъка – каза Хасик. – Няма да ти позволя да ми отнемеш славата.
– Ще ти бъда като сянка – обеща Джардир и Хасик изсумтя. От робата си измъкна малка манерка, махна тапата и си дръпна една голяма глътка. Подаде манерката на Джардир.
– Изпий това за кураж – каза той.
– Какво е? – попита Джардир, взе манерката и подуши над гърлото. Усети канела, но миризмата залютя на носа му.
– Коузи – отвърна Хасик. – Ферментирало жито и канела.
Джардир се опули.
– Дама Кхеват казва, че според Евджаха ни е забранено да пием ферментирало жито или плодове.
Хасик се изсмя.
– Нищо не е забранено на дал’шарумите в Лабиринта. Пий!
Нощта скоро се спуска.
Джардир го погледна с недоверие, но забеляза, че и други воини в дупката за засада пият от подобни манерки. Сви рамене, допря бутилката до устните си и отпи жадно.
Коузито попари гърлото му, той се закашля и изплю малко от него. Усети как силното питие прогори вътрешностите му и подразни стомаха му като змия. Хасик се засмя и го плесна по гръба.
– Сега си готов да посрещнеш алагаите, мишок!
Коузито подейства незабавно и очите на Джардир добиха здрав блясък. Лабиринтът се изпълваше със сенки, докато слънцето се спускаше зад хоризонта. Джардир гледаше как небето става червено, после лилаво, а накрая падна пълен мрак. Усети как алагаите се надигат зад стените на града и потрепна.
Велики Каджи, Копие на Еверам – помоли се той, – ако е вярно, че идвам от твоето вековно племе, дай ми смелост, за да почета теб и своите предци.
Не след дълго чу Рога на Шарак, последван от отговора на камъните, запратени с прашки по външната стена. Крясъците на алагаите отекнаха из Лабиринта.
– Внимавай! – дочу се вик отгоре и Джардир реши, че е разпознал гласа на Шанджат. – Приближават примамки! Четири пясъчни и един огнен!
Джардир преглътна тежко. Славата се носеше към него.
Крещейки „Уут!“, примамките тичаха стремглаво през точката на засада, като завиваха съвсем леко, колкото да избегнат траповете. Съгледвачите над тях запалиха маслени огньове пред огледала от шлифован метал и светлината заля всичко наоколо.
Пясъчните демони тичаха на глутница, а дългите им езици лигавеха редове зъби, остри като бръсначи. Бяха с човешки ръст, но изглеждаха по-дребни, защото бягаха прегърбени, на четири крака. Дългите им нокти деряха по пясъка и камъните по земята в Лабиринта, а рогатите им опашки плющяха насам-натам във въздуха. Твърдите им люспести брони бяха почти непроницаеми.
Огненият демон беше по-дребен, с размерите на малко момче, имаше зловещи нокти и се движеше с ужасяваща скорост. Миниатюрните му, твърди като диаманти люспи, които на светлина лъщяха с цветовете на дъгата, се застъпваха една друга идеално. Очите и устата му светеха в оранжево и Джардир си припомни уроците за смъртоносната огнена плюнка на съществото. От другата страна на засадата имаше басейн, където воините щяха да се опитат да го удавят.
За пореден път видът на алагаите изпълни Джардир с неумолимо отвращение. Тези създания бяха напаст за Ала, покварата на Ний, дошла да зарази повърхността. И тази нощ той щеше да помогне да ги изпратят с писъци обратно в бездната.
– Задръж – предупреди го Хасик, усетил напрежението на своя аджин’пал. Джардир кимна и се насили да се успокои. Коузито продължаваше да му действа, като го топлеше в нощния мраз.
Алагаите ги подминаха, устремени вече към примамките. Два от тях връхлетяха право върху брезента, който покриваше демонската яма, и пропаднаха с писък. Другите пясъчни демони се спряха на място, но огненият заобиколи и се хвърли на гърба на
по-бавната примамка. Зари ноктите си в гърба на човека и захапа здраво рамото му. Воинът беше повален, но не изкрещя.
– Сега! – извика кай’шарумът и поведе атаката от дупката за засада.
Джардир се отдаде на воинския рев, който експлодира от гърдите му и отекна съзвучно с този на братята му в нощта, като го понесе напред. Те връхлетяха в гръб на двата пясъчни демона и ги изтикаха в трапа.
Кай’шарумът се завъртя, метна копието си и свали огнения демон от гърба на примамката. Другата примамка го издърпа на сигурно място зад защитите, опитвайки се с всички сили да спре кръвотечението.
Чу се вой и щом се обърна, Джардир видя, че първият пясъчен демон, паднал в ямата, се бе хванал за ръба й, а покривалото предпазваше лапите му от защитите. Демонът се залюля и с лекота прехвърли трапа, след като отхапа крака на най-близкия воин до коляното. Воинът изкрещя, падна върху другарите си и в стената от щитове зейна дупка. Демонът изпищя и се хвърли към пролуката, ринейки с нокти.
– Щитове горе! – викна Хасик и Джардир се подчини точно навреме, за да хване демона с цялата му тежест. Момчето беше повалено, но не преди защитите да лумнат и да отблъснат алагая. Демонът се приземи на четири крака, приклекна и отново скочи
към него, но Джардир промуши съществото с копие от легнало положение, като го уцели точно между нагръдните плочки. Той подпря обратния край на копието в земята, за да му даде опора, и използва инерцията на демона, за да го отблъсне назад.
Още докато бе във въздуха, към демона залетяха половин дузина ласа на воини и той падна на земята, вързан здраво. Съществото закъса въжетата със зъби и Джардир чуваше как ремъците се пръскат под натиска на стегнатите му мускули. Демонът щеше да се измъкне след броени секунди.
Кай’шарумът даде сигнал и двама воини се отделиха от групата, за да тормозят огнения демон, докато останалите наобиколиха пясъчния със стена от сключени щитове. Всеки път, щом демонът удареше по някой воин, онези зад съществото го мушкаха с копията си. Оръжията не можеха да пробият бронята му, но все пак го жилеха. Щом се обърнеше, за да се изправи срещу нападателите си, техните щитове заставаха бързо намясто, а воините зад гърба му го атакуваха.
Изкопният защитник беше махнал брезента от защитите и така бе предотвратил бягството на останалите алагаи, а воините избутваха избягалия демон напред със стената от щитове. Накрая съществото отстъпи назад до самия ръб на ямата и воините на това място се разпръснаха.
Джардир беше сред онези, които мушкаха с копията си, за да изтикат демона в трапа с еднопосочни защити.
– Светлината на Еверам да те изгори! – извика той и го удари. Демонът направи крачка назад и падна в ямата.
Това бе най-великият момент в живота на Джардир.
Джардир се огледа наоколо из мястото за засада. Двама дал’шаруми бяха приковали с копията си огнения демон под водата и той се давеше в плиткия басейн. Водата димеше и кипеше, докато съществото се мяташе, но воините го държаха здраво до последното потрепване.
Раненият воин примамка изглеждаше достатъчно здрав, но Мошкама, воинът с откъснатия крак, лежеше в локва кръв, задъхан и блед. Той улови погледа на Джардир и ги повика двамата с Хасик при себе си.
– Довърши ме – изпъшка той. – Не искам да живея сакат.
Джардир погледна Хасик.
– Направи го – нареди му Хасик. – Не е редно да го оставяме да се мъчи.
Джардир си припомни за миг Абан. На колко ли мъка беше обрекъл своя приятел, отказвайки му смъртта на воин?
Дълг на един дал’шарум е да подкрепя братята си както в смъртта, така и в живота – беше му казал Керан.
– Духът ми е готов – изрече дрезгаво Мошкама. Със слаби, треперещи пръсти той разгърна робата си, отмести бронята си от плочки печена глина, зашити в плата, и откри гърдите си. Джардир го погледна в очите и видя чест и смелост. Неща, които жестоко му липсваха на Абан.
Той с гордост го прониза с копието си.

*

Книгата ще бъде представена на следващата среща на клуб "Галактики":

Цитат :: Скъпи приятели на фантастичната литература и фентъзито! Скъпи членове на клуб "Галактики"! Задава се втората ни среща! Мястото е същото – Суингинг хол, денят не е случаен - вторник, 23 април, обявен за Международен ден на книгата! Очакваме ви в 19.30 часа!

Ето ги и темите:

- изказвания и препоръки за нови заглавия, тенденции и възможности в любимия ни жанр – очакваме включване на представители на интернет медиите, блогъри, издатели, читатели и фенове.

- износ на култура – начини за популяризиране на фантастиката и фентъзито сред младата публика – срещи на ученици с преводачи, писатели, блогъри, фенове. Създаване на клубове в училищата.

- представяне на романа "Пустинно копие" от Питър В. Брет

На събитието всички книги от жанровете фентъзи и фантастика ще се продават с отстъпка от 50%!

Дългоочакваното продължение на "Защитения" - първа част от "Демонски цикъл" на Питър В. Брет, е вече тук! Книгата "Пустинно копие" от създалата мания сред почитателите на фентъзито поредица ще излезе на 22 април. "Пустинно копие", трепетно очакваното в България продължение на "Защитения", разказва историята на Ахман Джардир, воин от Красия, който претендира, че е Избавител, изпратен от Небето с мисия да срази врага!

"Всеки път, когато моя творба бъде издадена на друг език, аз се чувствам смирен, припомняйки си, че ние, хората по света, си приличаме толкова много. В края на краищата всеки понякога се плаши от тъмното... Добре дошли в семейството! Надявам се, че приключението ще ви хареса." ( Питър В. Брет )