Христо Смирненски

Христо Смирненски
(1898 - 1923)

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град
Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва
Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на
Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават
под османско "присъствие".) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След
победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на
управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от
настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен.
Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси
спасение и препитание в София. Тук Христо се записва в Техническото училище, но
заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството - продава вестници.

От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на
хумористичните издания - най-напред на вестник "К'во да е", където за пръв път се
подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От
следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан",
"Родна лира", "Художествена седмица", "Смях и сълзи", "Барабан", "Сила".
Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-
търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва
с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.

Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди - като обикновен
работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата
световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във
Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише
и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга
"Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".

Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската
революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от жестокостта, с която
правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев твърдо решава и напуска
Военното училище.

Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е принуден с
тежък труд да изкарва прехраната си - отначало е писар II разред в Управлението по
транспорта, после карнетист, след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи,
репортер, касиер, редактор, коректор...

През пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а през
следващата - на комунистическата партия.

През ноември 1919 г. по решение на партията започва да излиза седмичното
хумористично художествено-литературно списание "Червен смях". Участието на
Смирненски в списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все
по-социално насочен... В края на февруари 1922 г. партийното издателство - Общо
работническо кооперативно дружество "Освобождение" - отпечатва лирическата сбирка
на Смирненски "Да бъде ден!".

За нещастие на 18 юни 1923 година се разболява от туберколоза и умира.