Online Books
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Your Place For Reading
 
ИндексPortalГалерияПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Сън без край...

Go down 
АвторСъобщение
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Сън без край...   Сън без край... EmptyПон Юни 22, 2009 6:46 pm

Така, това е една история, която започнах да пиша преди 2-3 седмици, съвсем спонтанно. Не е фик, държа да подчертая, изцяло в моето въображение е :)
Е, надявам се да ви хареса и очаквам коментарите ви. :)
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyПон Юни 22, 2009 6:48 pm

Пролог


Защо?
Защо всичко,в което вярваш изведнъж рухва
и остава само истината и истината… ?

Защо никога няма връщане назад?
Защо никога, нищо не е каквото изглежда?


Е, има само един отговор.
И той е…


Истината винаги боли, а понякога и убива…
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyПон Юни 22, 2009 6:49 pm

Глава първа


Изваяното като статуя на Афродита, момиче крачеше самоуверено към кабинета по Физика. Беше 17 годишна, красавица, с наситено черна коса, спускаща се на нежни вълни около тънките й рамене. Зелените й очи шареха живо, оглеждаше изпитателно съучениците си. Почти всеки се обръщаше след нея, всеки я поглеждаше с благоговение. Но чернокоската не се трогваше, беше й дотегнало от всичкото това внимание, макар и нещо вътре в нея да се радваше на вниманието. Тялото й, с перефектните, мечтани от всички момичета форми, се носеше грациозно. Бе точно като Богиня, излязла от гръцката митология. Ръцете й, тънки и дълги, се полюшваха плавно до тялото й. Пръстите бяха също толкова съвършени, завършващи с безупречни нокти, лакирани в тъмно червено. Носеше кафява блуза с в-образно деколте. Дънките бяха черни, прилепнали по тялото й.
Всички я гледаха с възхищение, всички искаха да са като нея и не само заради външния й вид, защото знаеха какъв потенциал се крие в нея, знаеха че макар и да бе толкова красива, тя беше надарена с невъобразими умствени способности. Изключително талантлива, тя бе страхотен оратор. Когато заговореше привличаше вниманието на всеки около нея. И не, защото думите се лееха, от тези прекрасни плътни устни, а защото тя умееше да си борави с тях, защото играта на думи, за нея бе като кубчетата, които редят малките деца. Изисква усилия докато се научиш, но направиш ли го можеш да си безпогрешен. Такава бе и тя – безпогрешна.
Но всеки има някакъв недостатък, нали?
Това се питаха всички, това се питаше и тя понякога. Разбира се, имаше особености в характера, но не това бе недостатъка, напротив някои хора смятаха за изключително очарователна сприхавостта й.
Стигна до кабинета и спокойно седна на обичайното си място. Най-добрата й приятелка, вече бе там, очаквайки я. Това, може би, бе единствения човек в училището допуснат до нея, единствения облагодетелстван с вниманието и любовта й, защото тя наистина я обичаше.
- Крис. – поздрави красавицата.
- Лина, знаеш ли че днес пристигат новите ученици от Мейн. – каза нетърпеливо Крис.
- Хмм... – промърмори Лина.
- Даа и на всичкото отгоре, дочух че са големи красавци.
- Красавци? – повтори чернокоската.
- Даа, брат и сестра са.
- Аха. – беше единствения отговор.
- Хайде де, не можеш да ми кажеш че въобще не ти пука. – проплака блондинката. Косата на Крис бе права и късо подстригана, не едно кичурче стърчеше. Сините й очи се взираха любопитно в Лина.
- За какво толкова да ми пука, все пак, това са просто ученици, красиви или не, тепърва ще доказват колко струват, какво от това че са красиви?
- Каза красавицата на околността. – прихна Крис.
- Охх, защо отново трябва да подхващаме тази тема, мисля че множество пъти досега, съм доказвала мнението си за външния вид, незавиисимо дали съм красива или не мисля че трябва да се докаже с това, което ти е в главата. Не отричам че съм толкова известна най-вече заради външния си вид, но каква мислиш щях да съм в очите на другите, ако бях просто една куха черупка с красива обвивка? Щях да съм поредната фръцла, нищо повече, Крис, трябва да разбереш веднъж за винаги, че външния вид е предимство – да, но е само временно и дори и през това време да се радваш на мимолетната си слава, падането на земята след това не е от най-приятние. Истинското уважение и респект, не се печели с хубави очи, чаровна усмивка или пищни гърди, незавиисимо какво смятат повечето момичета, чиято единствена и фикс идея е да изглеждат така. Моля те, не се превръщай в една от тях или от другия тип, които им се възхищават! – разпалено каза Лина. Тя знаеше че Крис е далеч от това, което тя каза, но не беше ли по-сигурно, да й напомни да се пази от това?
- Много добре знаеш че пътя ми не клони натам. А и така и не разбрах какво доведе до това. Все едно, двамцата са доста хубави, както изглежда, а и може би и нещо повече, не знам, та идеята ми беше, мислиш ли да се запознаваме лично с тях?
- Ами, не, не смятам че е нужно, ако обстоятелствата се стекат така, добре, но не смятам да ги гоня, като поредната празноглавка.
- Мхм... – промърмори блондинката.
- Какво има, Крис, държиш ли да ги познаваш?
- Не, просто, ами не знам...
- Да или не?
- Не, не, спокойно не държа, а и така или иначе сме в едно училище, все някога ще се наложи да се запознаем с тях, нали?
- Така те искам! – усмихна се Лина.
Госпожицата влезе и двете момичета прекъснаха разговора си, обръщайки се към дъската.

***

На четвъртия етаж на училищтната сграда, високо чернокосо момче и ниска брюнетка подтичваха по коридорите. Закъсняването в първия ти учебен ден не бе едно от най-приятните неща.
- Сю, никога повече няма да те чакам, когато решиш че трябва тепърва да си правиш кафе, при положение че трябва да тръгваме след 15 минути. – раздразнено се обади момчето. Тъмните му, почти черни очи се взираха концентрирано към стълбите, откъдето се очакваше да стигнат до третия етаж, където бе и кабинета по Физика.
- Хенри, моля те, престани с упреците си, достатъчно ми беше монотонното ти мърморене в колата, искам малко покой.
Момчето само изсумтя и я побутна, с надеждата че ще се разбърза.
Тя изсъска недоволно, но все пак се затича.
След пет минути, най-после успяха да се ориентират. Влетяха в стаята с показност, която определено не искаха да предизвикват.
Погледа на учителката и на всички ученици се прикова в новодошлите. Те, обаче, дори и не трепнаха. Момчето се усмихна, нагло, както се стори на Г-ца Джонсън, и проговори с равен, меден глас.
- Извинете ни, за закъснението, Госпожице.
Бедната учителка примигна няколко пъти, бузтие й поруменяха и тя промърмори:
- Сядайте, сядайте.
Погледа на Хенри се спря, на Лина. Извънредно красива в неговите очи, както и в очите на всички други, той се възхити от нея. Но не след дълго се прокрадна и някакво друго, необяснимо чувство. Нещо в нея го отблъскваше, отвращаваше, макар тя да бе съвършена, да нямаше нищо неприятно в това ангелско същество, той усещаше нещо. Нещо необяснимо и за самия него.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyПон Юни 22, 2009 6:52 pm

Глава втора


Вечерта Лина отключи тихо входната врата. С Крис пак бяха ходили на бар, а родителите й, разбира се, бяха против тези техни излизания. И сега в 23:45 тя се надяваше вече да са се унесли. Беше права, в къщата беше тъмно и тихо. Нито баща й, нито майка й, нито дори сестра й – Брук, бяха будни. Събу обувките си внимателно и остави чантата и якето си, на закачалката. Залиташе леко от алкохола, но в тъмното не бе толкова усезаемо. С леки, като на котка стъпки, отиде до кухнята за да си налее чаша вода. Даа, друго свойство на алкохола – дехидратацията. Чувстваше се, като смазана. В момента беше в онова средно положение, между пияното и трезвото състояние. Ни рак, ни риба, както обичаше да казва Крис. Главата й беше замаяна, гърлото пресъхнало и грапаво. Съзнаваше че ако изпие прекалено много вода, може да повърне, но това в момента не я интересуваше, искаше само да усети блажената течност, смекчаваща вкуса в устата й. Смесицата от алкохол и цигари не бе приятна, особенно половин-един час след консумацията.
„Колко съм жалка!” помисли си тя. Засмя се горчиво на иронията. Всички в училище я смятаха за перфектна, всяка умираше да е като нея, а ето я сега промъкваща се в собствения си дом, пияна, воняща на цигари, косата й – разчорлена, тялото изпотено от тичането дотук, дрехите раздърпани.
- Е, момичета, още ли искате да сте като мен? – каза този път на глас. Зловеща усмивка заигра по устните й. – И в добавка, може и да върна поръчката! – продължи, след което се засмя хрипливно на собствената си глупост.
Наля чашата отново и се насочи към стаята си. По пътя мина през антрето и взе цигарите от чантата си.
- Струва ми се, че не съм приключила с вас за тази вечер. – тихичко им прошепна тя.
Изчака няколко секунди преди да тръгне, сякаш очакваше че те ще й отговорят нещо. Като видя че няма изгледи, цигарите да комуникират с нея, по какъвто и да било начин, се върна към предишната си задача – да изкачи стълбите. Препъваше се лекичко, през една-две стълби, но слава Богу, не падна. Когато стигна на площадката на втория етаж забави ход, стъпвайки на пръсти. Родителите й спяха на един етаж с нея, а сестра й в една стая. От нея, Лина не се притесняваше, тя беше с 1 година по-малка, но бяха много близки и никога не я предаваше.
Най-после стигна до вратата на стаята. С тихо поскърцване тя се отвори. Стаята беше тъмна, а на леглото се виждаше купчината одеало, под което спеше Брук. Затвори вратата внимателно, обръщайки гръб на тихата стая. Вратата се затвори по-безшумно, отколкото, когато я отваряше. Тъкмо когато щеше да се обърне, запътвайки се към леглото си, нещо или някой по-скоро, притисна дланта си към устата й. Цялото й тяло се смрази. Усети как мускулите й омекнаха от страха. Как кръвта пулсира във вените й. Студена пот изби на челото й. Хиляди варианти и предположения се завъртяха в главата й, за кратките една-две секунди.
- Шшшт! – прошепна й някакъв гласт, чийто пол й бе трудно да определи.
Секунди след бързата реакция на страха, обаче, се появи смелостта и този път не срах, а адреналин бушуваше в нея. Тя стисна решително юмрука си и замахна.
Точно преди юмрука й, да попадне на нещо, ръката изчезна, а лампата на нощтното шкафче на Брук светна.
- Хей, колко е часа? – каза сънено сестра й.
- Хмм, не знам, към 12 някъде... – проточи Лина, все още шокирана от случилото се.
- Сега ли се прибираш?
- Мхм. – лаконично отвърна чернокоската.
- Пфф, лягай си тогава, какво чакаш? Не стига че ме събуди, ами още стърчиш до вратата... – вече се унасяше, Лина го долавяше в гласа й.
- Лека нощ, Брук. – беше единствения отговор.
- Ммм...
Лина се обърна и любопитно огледа мебелите, прозореца, търсеше и най-малката възможност за скривалище. Приближи се до леглото си и грабна изпод него, една от бухалките, които използваше още, когато тренираше художествена гимнастика. Стисна я здраво с две ръце, досущ като бейзболист и предпазливо се доближи до гардероба, въпреки че не таеше големи надежди да открие натрапника там – вратичките на гардероба скърцаха пъти повече от входната.
Предпазливо открехна едното крило и както и очакваше от вътре се подаваха единствено дрехите им. Макар и да знаеше че ще стане така, тя въздъхна облекчено. Облекчението й траеше само секунди, след което си пое дъх решително и пристъпи към прозореца, който беше затворен!
„По дяволите!” каза си наум тя „Значи е все още тук!” Започна да премисля всички възможни места, в които можеше да се скрие човек. Най-големия минус, обаче бе че не знаеше мъж или жена е. Опита да си спомни ръката, която бе на устата й, но безрезултатно. „Не е под леглото, не е и в гардероба, под бюрото няма никого, а и прозореца е затворен” продължи с разсъжденията „Къде може да се скрие за секунди?” Не искаше да светва лампата, защото щеше отново да разбуди Брук, но й се стори наложително. Колкото и смела да опита да се показваше, стомаха й се свиваше от страх. Можеше да си умре, така тихичко, докато сестра й спи спокойно! А и какво щеше да се случи и с Брук, дали щеше да пострада? Ако не за друго, то Лина реши поне заради безопасността на сестра си, да запали лампата и старателно да претърси стаята.
Без да се двоуми повече натисна ключа и стаята светна в ярка жълта светлина. Веднага щом зрението й се проясни, Лина се заоглежда трескаво. Помещението бе мъничко и освен местата, на които се бе уверила че няма никого, не оставаха други възможности. За всеки случай, отново провери резето на прозореца. Беше заключено, разбира се.
Объркана тя започна да съблича дрехите си една по една и накрая се мушна пъргаво, като зайче, в леглото си, завивайки се почти през глава. Стисна очи и се застави да заспи, колкото може по-скоро, искаше да се отърси от странните неща, които й се случваха, колкото се може по-скоро.

Досадния алармен звън, извести идването на новия ден. Вече ставах алергична само при звука през първите няколко секунди. Ръката ми автоматично намери копчето за спиране и го натисна настървено. Всяка секунда сън бе ценна!
- Лина, не можеш да спиш цял ден! – пискливото гласче на Брук, ме извади окончателно от среднощтния ми покой.
- Пфф, не можеш ли да ме оставиш само още няколко минути, да поспя! – изфъфлих аз.
- Хайде, хайде... – продължи малкия досадник. – Ставай. – метна няколко дрехи на леглото ми.
Много обичаше да ме облича, най-вече когато още бях сънена и не ми се занимаваше сама да избирам дрехите си.
Станах подчертано бавно. Протегнах се няколко пъти, а след това отново се тръшнах на леглото. Главата ми намери възглавницата и аз се усмихнах щастливо, вдишвайки аромата й, аромата който напомняше на блажения сън.
- Охх, непоправима си! – изплака Брук, дърпайки ме за краката.
- Добре де, ДОБРЕ! – извиках аз, когато започна да ми писва. Сърдито се затътрих към банята.
Ожесточено грабнах четката и започнах да търкам зъбите си. Вгледах се в съненото момиче срещу мен. Същата черна коса, която сега беше бухнала на всички страни. Същите зелени очи, в момента ядосани. След зъбите, реших да си взема и един душ – винаги освежаваше.
След половин час, вече бях готова, изкъпана, сресана, облечена, че и кафето си бях изпила.
Брук учеше в друго училище, не същата гимназия, в която бях и аз, затова по пътя я оставих пред нейното и я целунах леко по бузата.
- Приятно училище. – пожелах й с дяволита усмивка, все още не й бях простила за ужасното събуждане.
Тя само сви нацупено устни и тресна вратата на колата, малко по-силно от нужното.
Продължих към моето училище и след минути, с Крис вече вървяхме към Физиката. Влязохме и се настанихме на обичайните се места. Тя започна да ми обяснява за баскетболния отбор, за мача който предстои. Беше ми малко досадно, но я обичах страшно много и затова просто кимах и от време на време задавах по някой въпрос. В някои отношения, Крис бе по-повърхностна от мен, но и такава си я харесвах. След минтуи Г-ца Джонсън, давайки начало на часа.
Целия ден беше скучен и отегчителен. В такива дни се чудех, как въобще издържах цели 6 часа в това училище. Макар разговорите с Крис да бяха утеха, често тя говореше за неща, които ми бяха малко скучни и досадни, особено в безразлични дни като този.
Ето че часовете най-после свършиха и с Крис се запътихме към МОЛ-а, искаше да купи някакви страхотни обувки, които видяла преди 2 дни.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyПон Юни 22, 2009 6:53 pm

Разхождането по огромните магазини, не бе разтоварващо, както се надявах, напротив, целият ден ми дотегна още повече. Исках само да се прибера по-скоро и да си легна.
Когато привършихме с километричната обиколка, вкъщи все още нямаше никой. Заех се да мия чиниите, като преди това пуснах пералнята. От една страна мразех да мия чиниите, защото всичките ми нокти отиваха на кино, от друга страна бе по някакъв начин отпускащо и успокояващо за мен. Мръщех се на мръсния тиган известно време, докато не реших накрая да измия и него. Обикновено пропусках тази част, мразех да мия мазна посуда, но все някога щеше да ми се наложи, нали?
След чиниите, изкарах дрехите от пералнята, която вече бе свършила и ги простнах в малкото ни дворче. Обожавах го, но в момента нямах сили да седя навън, след домакинската работа, която ме доизтощи, копнеех само по-скоро да се сгуша в леглото си.
Лениво изкачих стълбите и влязох в стаята. Лъчите на залязващото слънце, огряваха всяка повърхност, къпейки я в оранжеви цветове. Беше толкова красиво, макар да бе едно затворено помещение, слънцето правеше чудеса с него!
Бавно съблякох дрехите си и се мушнах в леглото, свивайки се на топло и увивайки се удобно с одеалото.Още щом затворих очи, се унесох в сладкия свят на сънищата.


Алармата на телефона на Лина извъня пронизващо. Ръката й се стрелна автоматично към копчето за спиране. Веднага щом пръстите й намериха телефона, алармата замря. Брук, обаче, вече бе будна.
- Хайде, Лина, ставай вече! – подкани сестра си.
- Мхм... – измрънка чернокоската.
- Да, да, това съм го чувала вече! – не отстъпи Брук. Тя беше слабичко момиче, с красива тъмно кестенява коса, дълга до кръстта й. Очите й бяха почти същия цвят, като на Лина, но тя не бе толкова красива и съвършена. Беше по-скоро едно обикновено, но хубаво момиче.
Лина издаде някакъв неразбираем звук и се претърколи на другата страна.
Брук изсумтя подигравателно.
- Така няма да си вдигнеш задника цял ден, струва ми се.
- Шшшт, малко тишинка, моля те. – Лина едвам оформи думите.
- Няма такива работи, ставай! – заповяда Брук, вече подготвена за предстоящото. Дръпна сестра си за крака и я свлече на земята.
- Мамка му! – ядоса се съненаната хубавица. – Ахх, ти малка досаднице. – занарежда, докато се изправяше. – Ще ти го върна!
Запъти се залитайки към банята. Стисна главата си. Имаше такъв махмурлук, чувстваше се, сякаш нещо вътре се издуваше, опитваше се да пробие черепа й.
- По дяволите! Как можах да пия толкова... – промърмори си ядно.
След половин час, вече се бе измила, облякла, дори бе успяла да си направи кафе и да го изпие. Училището на сестра й не бе същото в което тя учеше, затова се налагаше да я остави първо в нейното и после да кара към своето, но заради грубото отношение на Брук, тя реши да я остави на сухо. Качи се незабелязано в колата и подкара към новия ден, който я очакваше.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyВто Юни 23, 2009 7:15 am

Глава трета


Първия й час бе Литература. С Крис се срещнаха на паркинга и заедно тръгнаха към кабинета. Други, които видя там, бяха новото момче – Хенри и сестра му – Сюзън. Бяха много красиви, не можеше да отрече това, но имаше нещо странно в тях. Лина усещаше нещо непознато, някакво ново чувство, мистериозно привличане към това момче. Но не по онзи начин, по който се привличаха тинейджърите, не! Тя изпитваше нужда просто да е около него, да разговарят, да го докосне. Шокира я факта, че дори и краката й потрепнаха, насочвайки се към новите. Не беше редно и тя го знаеше. Още повече че не искаше да се поддава на този страннен първичен инстинкт. Най-много я ядосваше факта, че тя тази която вчера говореше на Крис, че не трябва да се превръща в празноглавка, не трябва да мисли само за момчета, втълпяваше й че няма красота, която да я трогне, точно тя седеше на паркинга с омекнали, треперещи крака, подтиквана, дори до болка от желанието да е там при него. След няколко минути колебание, в което Крис не спираше да я гледа изпитателно и да й задава десетки въпроси, Лина осъзна че не само копнее да го докосне. Не, тя искаше много повече, фантазираше какви ли на вкус са устните му, представяше си как вдишва жадно аромата му, как си играе нежно с един от копринените къдрави кичура, паднал непослушно пред очите му. Искаше да се взира в тези дълбоки, черни очи. Но от всичко, най-унизителното за нея бе че само като го гледаше и си представяше че може да бъде по-близо до нея, цялото й тяло тръпнеше в очакване, краката й трепереха нетърпеливо. Беше като хипнотизирана, взираше се в него без да може да откъсне погледа си, и тъкмо когато помисли че ще направи някоя глупост, Крис я разтресе и замрънка.
- Какво, по дяволите, ти става, Лина? – вече викаше. Почти всички на паркинга се обърнаха и ги изгледаха любопитно, включително и Хенри и Сю. Но Хенри не гледаше любопитно, а някак резервирано, с доза отвращение. Лина забеляза това и свали поглед смутено. След това погледна Крис сърдито и й изсъска.
- Не беше нужно да викаш!
Блондинката я изгледа удивено и каза през зъби.
- Повторих ти над двайсет пъти, едно и също нещо, а ти сякаш не беше тук, какво очакваше да направя?
- Може и да си права... – съгласи се красавицата и я хвана за ръката. – А сега, моля те, ела с мен, трябва да ти кажа нещо.
Крис я погледна объркано и вдигна вежди.
- Насаме. – продължи Лина.
Момичето, само сбръчи вежди замислено, но тръгна с нея към задния двор на училището. Намериха една пейка на по-тихо и спокойно място.
- Нещо изключително странно се случва с мен. – започна Лина. – Първо, вчера сънувах сън, който беше прекалено реален и обикновен. Беше един съвсем обикновен ден и противно на всичко, което казват хората за сънищата, го помня до най-малката подробност. Беше почти едно към едно с днешния и вчерашния ден, сякаш някаква смесица от двете, но Хенри и Сю ги нямаше, сякаш никога не бяха идвали в училището, което ми направи впечатление, защото в този сън имаше и най-малки детайли от живота ми, но никой никъде не споменаваше новите ученици. А, забравих нещо, преди да си легна, когато се прибрах от бара, някаква ръка запуши устата ми и нечий глас, не можех да определя, женски или мъжки ми прошепна да мълча. Точно преди да замахна, в опита си да се освободя, ръката изчезна и секунди след това Брук светна лампата на нощтното шкафче. Претърсих всяко кътче в стаята, но нямаше и помен от човек. Другото, което може би, ще ти е най-интересно да чуеш, се отнася за днес, за момента в който бях като хипнотизирана на паркинга. Беше изключително странно, аз просто седях и гледах... – тя се запъна малко. С Крис бяха много близки, но малко се срамуваше от това, което щеше да сподели. – гледах Хенри. Гледах го и, по дяволите, не можех да откъсна поглед от него. Крис не знаеш, какви неща се въртяха в главата ми, какви фантазии се оформяха. Боже, та аз изпитвах някаква непреодолима нужда да съм около него, да слушам гласа му, да го докосвам, да го усещам! Крис, мисля че полудявам, откакто дойде това момче в училище, нещо се случва с мен, все едно че той е някакъв катализатор, не мога да разбера и честно казано до някъде не ми се иска, да разбирам какво става. – Ръцете й потреперваха.
В продължение на няколко тихи минути, Крис я гледа, докато накрая не каза:
- Сериозно ли е всичко това, Лина?
Чернокоската кимна нетърпеливо. Дори и тя не знаеше, защо се надяваше че Крис ще й даде отговори, въпреки че знаеше че тя е не повече информирана от нея, се надваше да чуе нещо, трудно й бе да се бори с това сама.
- Хм... Относно съня, ами замисляла ли си се, че колкото и реален да е бил, той може да си е просто сън? Имам предвид, ти не изпитваше любопитство към новите и съответно съзнанието ти не е сметнало за нужно да ги намесва в съня ти. Дори и да става въпрос, дали другите говорят за тях, дори и да са други хора, те са в товя сън, Лина! Този сън е плод на твоето въображение и на твоите желания. А що се отнася до другите две неща, ами идея си нямам. Виж за Хенри, бих могла да го разбера донякъде, коя ли не би го пожелала? – бузите й порозовяха. – Мила, не мисля че трябва да се вживяваш толкова, съмнявам се че нещо толкова странно се случва, по-скоро това са неприятни съвпадения.
- Може и да си права. – въздъхна чернокоската. – Но все пак, все още ме притесняват другите неща, дори и съня ми наистина да е бил просто сън...
- Хайде да тръгваме към часа, така или иначе вече закъсняхме.
- Мхм... – Лина все още бе унесена в мислите си. Прехвърляше на ум всяко събитие. И нещо друго, което така я притесняваше бе странната умора в съня й. Знаеше че има такива дни, в които човек е изключително изморен, но чак да го сънува? Още повече че нито вчера, нито днес, тя бе в такова състояние. „Тогава какво се случва?” питаше се тя, отново и отново. „Винаги въпроси и за съжаление, винаги без отговор, но всичко си има отговор и все някога го откриваме, нали?” продължаваше да разсъждава. Да, винаги ги откривахме, рано или късно, макар в повечето случаи да бе късно.

***

Докато Лина споделяше странните събития, нахлули в живота й, Хенри вече бе влязъл заедно със Сю, в първия им час.
- Хенри, какво има, за какво си се умислил? – внезапно го попита сестра му. Всъщност, тя бе по-малка от него, но родителите му бяха решили да я пратят на шест години в първи клас, за да са заедно.
- Нищо. – излъга той.
Прозорилвата му сестра не бе сбъркала, той наистина бе потънал в мислите, още от вчера, от момента в който видя онова странно момиче, което пораждаше такива противоречиви чувства. От една страна го отблъскваше и отвращаваше, от друга той не можеше да пренебрегне външността й и интелигентността, която излъчваше. Мъчеше го въпроса, какво не й е наред? Защо го отблъскваше така? Знаеше че и той си има тъмните страни, всеки ги имаше, един в по-голяма степен, други в по-малка, но дори и не това бе въпроса. Най-много размишляваше над това, на какво подсъзнателно ниво, той не я харесваше, беше някак прекалено първично и инстинткивно, не толкова разумно. Непоносимостта му не се дължеше на впечатленията му, нея просто я имаше. От една страна, днес на паркинга тя го гледаше така странно. Хенри не можеше да си обясни, какво вещаеше този поглед, знаеше само че освен неприязънта, тя успя да породи и тръпки по цялото му тяло.
- Хенри! – изсъска Сю. – Започнахме, концентрирай се!
Тои се подсмихна тихичко. Винаги се изумяваше на непринудения ентусиазъм на сестра му. Толкова ученолюбива и същевременно така безотговорна. Непрекъснато закъсняваше, идваше неподготвена, но все пак в часовете не като попивателна гъба.

Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyВто Юни 23, 2009 7:16 am

- Моля да ме извинете, Госпожице Бенър. – със сериозен, официален тон, отговори той.
Тя се нацупи като малко дете и леко се врътна на другата страна. Хенри не се сдържа и избухна в смях. Когато го чу да се смее, Сю също се изкикоти тихичко. Не можеше да удържи на смеха му, беше толкова заразителен. За момент си спомни, как когато бяха малки обичаха да сядат на земята заедно и да се смеят на смеха си. Изглеждаше много глупаво но тогава много се забавляваха в това. А най-хубавото беше че за нея неговия смях бе заразителен и обратното, за него. Когато очите им се срещнаха, Сю си спомни че трябва да е сърдита и стисна упорито устни, макар усмивката да напираше да излезе наяве. Хенри се разсмя още повече на жалкия й опит, да се прави на сърдита.
- Нещо смешно ли намерихте в думите ми, господин Бенър? – обади се студеният глас на застаряващата учителка.
„Трябва й мъж” помисли си Хенри и нов пристъп на смях разтърси тялото му.
- Моля да напуснете кабинета ми! – тялото на Г-ца Браун потреперваше от гнева й.
- Разбира се, разбира се... – промърмори подигравателно Хенри, по пътя към вратата.
Когато излезе в коридора се зачуди, какво да прави. Имаше една полу-пълна кутия цигари в джоба си, но не му се искаше пак да пуши, уж ги спираше.
„Какво пък толкова ще ми стане от една цигара?” каза си. Знаеше че постъпва слабохарактерно, но в случая дори и не пушеше защото е нервен или нещо такова, просто от скука реши да излезе на двора и да запали една цигара, една повече не беше много.
Запъти се към задния двор с бързи, премерени крачки. Продължаваше да се подхилква по пътя. Не толкова на бедната учителка, колкото на възмощението на Сю, което в момента я бе обвзело.
Намери една по-закътана пейка, скрита от погледа на учителите в стаите и седна там. Запали една цигара.
- „Моля да напуснете кабинета ми!” – имитира с изтъняло гласче, Г-ца Браун.
Отново се засмя и дръпна силно от цигарата.
За негово очудване, зад него се чу друг кикот, женски, изключително нежен. Той се обърна светкавично и застана лице в лице с не кого да е, а с Лина.
Ето, отново тези противоречиви чувства, които будеше това момиче!
- Извинявай, не исках да те стряскам. – каза тихичко чернокоската.
Хенри само махна с ръка и промърмори:
- Не се притеснявай...
- Изгонили са те от час, а? – засмя се Лина.
Той само кимна, загледан в нея. Още не можеше да разбере на какво се дължи всичко, което изпитва, когато я види, а как го гледаше тя! Цялото му тяло изтръпваше, а дори и не знаеше причината. Същата реакци я, както днес на паркинга.
- Аз трябва да отивам в час. – внезапно каза тя. – Крис ще се сърди, ако въобще не вляза.
Хенри се усмихна двусмислено и само й кимна.
Тя се поколеба за момент, но все пак му обърна гръб и тръгна към училището. За момент му се прииска да я спре, да разбере повече за нея. Но от друга страна се обаждаше странното неприятно чувство и той реши да си замълчи, гледайки я как отива към входа. Имаше прекрасно тяло, не можеше да отрече това, нито че му се приискваше да я докосне, да прокара ръка по тези прекрасни крака, да погали катранено черната й коса.
Тръсна глава, за да се отърве от странните си мисли и с едно последно дръпване, загаси цигарата си, ставайки от пейката.
Зловеща усмивка се очерта на устните му. Изчака тя да влезе в училището и не след дълго пое по същия път.
***

След часа, Лина и Крис се запътиха към Физкултурата. И двете обичаха този час.
- Хайде Лина, ще закъснеем! – подвикна Крис.
Чернокоската беше забавила хода си, отнесена в мисли, за днешната среща. „Той беше толкова странен” мислеше си тя. Гласа на приятелката й я върна в настоящия момент и тя покорно забърза крачка – и двете не обичаха да закъсняват и да се налага да бързат при преобличането. Крис обикновено беше по-бавна и Лина знаеше това.
- Крис, - каза тя. – отивам да взема екипа си от шкафчето, ти ако искаш направо отивай да се преобличаш.
Блондинката кимна и се усмихна.
- Отивам, но не се бави! – предупреди тя.
- Няма. – смигна й Лина.
Лина се упъти към шкафчетата и след няколко минути, вече отиваше към съблекалнята.
Малко преди да стигне до вратата от вътре се чу ужасен писък. Мислите й се завъртяха вихрено, но първата бе най-силна и най-смразяваща „КРИС”.
Затича се и за секунди врухлетя в съблекялната, гледката в която, я потресе.
Краката й се разтрепераха и тя ужасено се вгледа в картината, която се разкриваше пред нея.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyВто Юни 23, 2009 7:17 am

Глава четвърта


Лина гледаше ужасено, разкъсаното от прободни рани, женско тяло. Беше една от съученичките й, една от нейния клас!
Стомаха и се преобърна, гледката беше отвратителна!
Явно беше намушкана с нож, защото малко пред шкафчето, в което бе натъпкано тялото й, имаше локвичка. Лина се отказа въобще да разглежда съдържанието й, но знаеше достатъчно за намушкването с нов, за да съобрази, че секунди след това, горкото момиче е било разкъсвано от стомашни спазми. Цялото й тяло бе обляно в кръв, корема прободен на поне ПЕТНАЙСЕТ места.
Главата на Лина се завъртя и тя залитна. На време успя да се хване за пейката и да запази равновесието си. Но най-ужасното тепърва предстоеше. Когато плъзна погледа си надолу по тялото й, тя извика отвратено.
Цялата долна част на тялото й, бе нарязана с над 50 прореза, изглеждаше като недорязано парче место, създаваше впечатлението, че само да го бутнеш парчетата ще се отделят.
Нямаше нито една дреха по тялото й, всичко бе свалено и бедното момиче лежеше голо, нарязано и намушкано.
- Божичко... – успя само да прошепне Лина.
Погледа й се спря на Крис, която бе малко по-вдясно от нея. Изглежда тя бе в още по-тежко душевно състояние, не каза нито думичка, просто седеше и гледаше отвратено. Краката й трепереха, дребното й тяло се разтрисаше от безмълвни ридания.
Лина направи няколко стъпки към нея, макар преко силите си. Прегърна я нежно и целуна косата й.
- Съжалявам, мила, съжалявам че трябваше да дойдеш сама тук, съжалявам че не дойдох с теб. Спокойно, нищо не можем да направим за нея, недей да плачеш, моля те. – шепнеше й утешително.
Лина се огледа за нещо, с което може да завие нещастното тяло на момичето. Погледа й попадна на една от кърпите, оставена на пейката. Забърза крачка към нея и след малко вече бе покрила обезобразеното тяло.
- Добре, добре, добре... – мърмореше си успокоително. – сега трябва да съобщим на тренера...
Отиде до Крис, която все още седеше вцепенена, хвана я за ръката и нежно я побутна към вратата, шепнейки й какво трябва да направят сега.
Лина се страхуваше. Но не заради случката, макар да бе ужасяваща, дори и не заради това че някой може да заподозре приятелката й, тя знаеше че съдебния лекар ще установи часа на смъртта, който надяваше се да е поне с час, преди влизането на Крис. Не, тези неща не бяха толкова страшни. Тя се опасяваше за душевното състояние на най-добрата й приятелка или по-скоро сестра, както обичаха да си казват те. Очите й се взираха натъжено в полу-нормалното лице на Крис. Ужасяваше се, че тя откликваше на начина по който се говори на лудите, като на малко дете. Цялото й тяло изтръпваше при мисълта че заради някой изверг е умряло момиче и то по такъв брутален и жесток начин, и че нейния най-близък човек може да полудее или ако не това, то със сигурност щеше да й остане травма за цял живот.
От време на време, устните й успокоително целуваха челото на дребното момиче. Ръцете й бяха постоянно заровени в косата й, масажирайки скалпа и отпускащо. От устните й се лееха тихи слова, но и това не помагаше. Крис си оставаше с все същия вцепенен поглед, сега зареян някъде там, в нищото.
Тихи сълзи се спуснаха по лицето на чернокосата красавица. Ръката й инстинктивно се вдигна и ги изтри. „Не е сега момента, лигло!” каза си тя твърдо. Длъжна беше поне да говори с тренера, преди да си позволи моментите на слабост, защото знаеше че ако рухне сега, нито ще помогне на Крис, нито ще съобщи достатъчно бързо за момичето, преди някой друг да я види.
Когато стигнаха до вратата на салона, тя се обърна към Крис и отново я дари с една топла целувка по челото.
- Миличка – зашепна Лина – ще вляза за малко в салона, връщам се след минути, седни тук, на тази пейка – продължи, насочвайки приятелката си към една от пейките пред салона. – няма да се бавя обещавам.
За секунди й се стори че видя проблясък на разум в тези безизразни очи, но след това прецени че от неистовото желание отново да види живинката в Крис, й се е сторило.
Помилва бузата на приятелката си с ръка и прошепна:
- Ще се оправиш, Крис, обещавам ти го!
След което с бързи, ситни крачки, обърнати почти на бяг, влезе в салона. Треньора беше застанал до едно от момичетата вътре, обясняваше й нещо за отбора по волейбол.
- Тренер, трябва да говоря с вас. – каза дискретно, но твърдо Лина.
Той се обърна към нея с малко очудено изражение, тя не си позволяваше да ползва често този си тон, пред външни хора, така ги наричаше.
- Момент, само.
- Веднага, ако обичате! – натърти на първата дума, чернокоската.
Той въздъхна и се обърна към нея, със смесица от любопитно и отегчено изражение.
- Слушам?
Тя започна да му обяснява, стараейки се да е възможно по-кратка, Крис я чакаше отвън. По време на разказа очите му се разширяваха все повече и повече.
- О, Боже, мой... – каза си тихо накрая. Но като типичен мъж, бързо потисна каквито и да е било признаци на външно смущение и каза с овладян тон.
- Благодаря ти, че съобщи преди някой друг да го види, аз ще поема оттук, няма нужда да се притесняваш повече, по-добре е да се погрижиш за приятелката си.
Лина въздъхна малко облекчено и се затича към входа на салона.
За нейн най-голям ужас, обаче, пейките бяха празни!
Нямаше и помен от Крис!
Краката й се подкосиха, но някак, дори и тя не знаеше как, успя да се задържи права.
- Господи, защо я наказваш така!!! – проплака тя.
За момент се замисли, накъде да тръгне. Една смразяваща крвта, мисъл пробягна в съзнанието й „Ами, ако се беше върнала в съблекалнята?”. Длъжна беше да провери, колкото и да не й се искаше да се връща там.
С енергични крачки тръгна към ужасното помещение. Малко преди да стигне до вратата, чу шум от течаща вода, идващ от тоалетните. Реши да провери първо там, дълбоко се молеше Крис да е именно там, а не в ужасната съблекалня.
Щом прекрачи прага, въздъхна облекчено.
Малката блондинка бе застанала пред една от мивките, миеше лицето си. Когато Лина влезе, приятелката й вдигна глава и най-сетне чернокоската видя погледа, за който се беше молила в последния половин час.
С Крис решиха да отидат в дома на Лина, за да се отърват поне за малко от цялата тази обстановка и събитията от днешния ден.
Лина не знаеше защо, но не се чувстваше така сякаш всичко е приключило след момента в който съобщи на тренера. Сякаш имаше нещо в това убийство, което лично я свързваше с него. За един момент си спомни, че когато влизаше в училището след странната си среща с Хенри, й се стори че на устните му се изписа усмивка. „Тревожна усмивка” повтаряше си наум тя. „Дали има нещо общо със Сара?” колкото и да бе странно предположението й, имаше нещо в него, което я притесняваше. „Още повече че докато той не се появи в училището не се бе случвало нищо подобно!” продължи да размишлява тя. Не искаше да споделя предположенията си с Крис, достатъчно й се бе насъбрало за днес. Чернокоската прехвърляше какви ли не варианти на ум, но нито един от тях не й се струваше достатъчно правдоподобен, освен идеята някой от новите ученици да го е направил. „Но възможно ли е?” питаше се „Какво чудовище трябва да си, за да направиш нещо подобно?”. Въпроси, десетки въпроси я тревожеха и колкото и да й се искаше да се отпусне, тя знаеше че каквото и да реши трябва да предприеме нещо. Много добре знаеше че не е нито дедектив, нито това я влече, но онова неприятно чувство, че убийството я засяга лично, не искаше да я напусне. Нямаше да бърза с обвиненията, това си обеща, но поне юеше да следи действията им, на тях двамата, както и на всеки друг, в когото се усъмни. „Реакциите показват много!” каза си тя „сигурна съм че ще си проличи с нещо, ако убиеца е от училището, само трябва да съм там!”.
Усещаше как главата й пулсира, от напрежението. „Май и на мен ми дойде в повечко.” Опита поне за малко да игнорира случилото се и да се радва на това че Крис е добре и за нейно огромно учудване се получи. Успя да се отпусне, да освободи съзнанието си от терзанията и дилемите. Утрешния ден я очакваше и тя усещаше, че няма да е по-лек от днешния.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:53 pm

Глава пета

Когато Крис си тръгна, Лина реши веднага да си легне, напоследък бе изключително изморена, а дори и тя не знаеше защо.
Запъти се лениво към стаята й и когато стигна там, благодарствено се оптусна на леглото.
Сънят дойде бързо, тих, лек и засега приятен.

Вървях по коридорите на училището. Не знаех накъде отивам, даже не чувствах тялото си, сякаш бях само едно съзнание, реещо се над пустите коридори на потискащата сграда. По непонятна за мен причина, реших да се обърна и това което видях ме стресна. Някаква черна фигура, ме следваше на около 3 метра разстояние. Сякаш нямаше лице или тяло, просто една съвкупност от мрак и чернота. Дори не можех да преценя, дали е мъж или жена, беше някак безформено. Дори и не обърна подобието си на глава, към мен, когато се спрях, за да видя накъде ще тръгне. Последвах го и отново се замислих над това странно чувство, като летене. Опитах да обърна главата си, ако въобще имах такава, към тялото ми, но нещо ограничаваше обхвата на очите ми. Типично като в сънищата, сякаш гледаш през цилиндер. Всъщност, дали сънувах? Иначе каква можеше да е тази странна фигура?
Заради момента ми на колебание, бях изпуснала странното същество и то вече завиваше на ъгъла. Бързо се устремих натам и след минута вече го бях настигнала. Странно, влезе в кабинета по Биология.
Последвах го без колебание. Когато влязох и очите ми попаднаха на съществото и купчината плът до него се молех никога да не бях правила грешката да тръгвам след него!
Беше се надвесило над бедното момиче, с дълги кестеняви коси. Тя се бе свила на кълбо, покрила лицето си с ръце, в опит да се спаси от кошмара, но агонизиращите й писъци прокънтяха в малкото помещение. От масата чернота се подаваше един нож, който в момента безмилостно разкъсваше нежната плът. Локвичка кръв, обагряше пода.
Опитах да помръдна странното ми подобие на тяло. Опитах да избягам. Боже, как опитвах да избягам в този момент, но нямаше никакъв ефект, бях като прикована от чужда сила, можех единствено да седя и да гледам, да виждам най-големия ужас в бедното си съществуване.
Ножа се впиваше безмилостно в корема на момичето. След петото или шестото пробождане, стараех се да не ги броя, ръцете на момичето се отпуснаха от лицето й и тя безпомощтно отвори устата си, подтиквана от ужасните спазми, които в момента разкъсваха стомаха й наравно с ножа. Опитах да стисна очи, да не гледам ужасяващата гледка, но сякаш трябваше да бъда възможно най-съпричастна, да виждам всичко, да го изживявам с нея.
От чудовището се чу тих хриплив смях, но уви, не можех да разпозная на какъв пол същество трябва да принадлежи!
След като приключи с пробожданията, съществото насочи ножа към бедрата на брюнетката.
Боже, позволи ми да се отърва от този ужас!
Крещях на ум, аз.
И чудото стана, за секунди картината изчезна, за момент, бях като в някакъв затвор, тъмен, мрачен и студен, а после всичко изчезна.


Телефонът на Лина извъня с пронизващ слуха звук.
Но нямаше нужда от това, тя вече бе будна, събудена от писъци. Всъщност, от нейните собствени, ужасени писъци.
- Господи! – възкликна тя, вперила поглед в тавана.
Не можеше да разбере, какъв бе този ужасяващ сън. Но нещото, което я побъркваше бе, че вътрешно чувстваше, че този сън може би има общо с убийството на Сара. Молеше се да греши, това да е било просто плод на въображението й, но нищо не можеше да покаже по-ясно, освен ако не отиде на училище, затова бързо събра сили и стана от леглото, запътвайки се решително към банята. Обмисляше всичко случило се дотук.

***

След час, вече чернокоската слизаше от колата, решително устремила крачка към училищната сграда.
И там се случи точно това, което се молеше да не види никога.
Трима полицаи говореха с директора, а жълта лента, бе преградила пътя към крилото, в което се намираха кабинета по Биология, Физика и Химия.
„Само да не е това което си мисля, Боже, само да не е това!” повтаряше си наум тя, но беше късно, вече знаеше че кошмара от снощи всъщност е бил реалност. „Но как по дяволите, аз знаех какво се случва, как така бях там?” продължаваше да си блъска главата в невидимата стена на незнанието.
Запъти се към първия си час – Литература, опитвайки се да игнорира десетките въпроси, които се въртяха в главата й. Там щеше да я чака Крис, а това си бе облекчение.
Както и очакваше, дребната й приятелка вече се бе настанила на чина им и я чакаше със спокойно изражение. За щастие на Лина, нямаше и следа от вчерашната лудост, която доминираше на иначе красивото лице.
- Здравей, мила! – поздрави Лина, целувайки бузата на Крис. След ужаса, който изживяха вчера, чернокоската осъзна, колко важна всъщност е приятелката й, проумя факта, че може всеки един момент, да им е последен, незавиисимо по каква причина и тя трябваше да се възползва и да се радва максимално на компанията на Крис.
- Здравей! – усмихна се лъчезарно блондинката. – Как си?
- Хмм, по-добре струва ми се... но аз трябваше да съм тази, която първа да зададе този въпрос?
- Чувствам се много добре, но мисля че ни трябва малко разсейване, искаш ли довечера да отидем в някой бар, да разпуснем малко?
Лина се замисли за момент, но Крис бе права, трябваше им малко разсейване, а каквото и да говореха хората, алкохола помагаше, поне моментно.
- Мдаа, не е лоша идея. – съгласи се.
- Добреее, страхотно, какво ще кажеш след училище да се приберем да се оправим за около час-два и после да се срещнем, на площада?
- Знаеш ли... – започна Лина. – ако искаш може направо да отидем вкъщи и там да се оправим, ако не държиш да облечеш някоя определена дреха, ще вземеш от моите...
- Страхотно! – плесна с ръце Крис.
Чернокоската се зачуди за момент. Възможно ли бе приятелката й да е забравила всичко, или просто прикрива терзанията си. Напълно в нейн стил щеше да е, защото тя знаеше какво е изживяла Лина, с приятелка, вцепенена от ужас и задължението да се оправи с цялата ситуация, макар да беше неадекватна, тя виждаше и чуваше. И сега, най-вероятно, се опитва да се реваншира, като разсее малко приятелката си. „Да” помисли си Лина „Крис е страхотна, не трябва да изпускам ценните мигове, които имам с нея. Сега когато видях колко мимолетен е човешкия живот и колко крехка е психиката, знам че следващия път може да не се отърва толкова леко!”.
- Крис, трябва да ти разкажа за един странен сън, който сънувах. – започна малко несигурно Лина.
- Слушам те. – подкани я Крис.
Чернокоската си пое дъх и започна разказа си. Опита се да спести подробностите, разказа й за странната, безформена фигура, за училищния коридор, за момичето. С огромно усилие мина и през убийството.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:53 pm

Разказа си завърши с идването си в училището и лентата, преграждаща пътя към местопрестъплението от съня й и както изглежда и от реалния живот.
- О, Боже... – прошепна Крис. Очите й бяха широко отворени, втренчени в приятелката й. – Добреее, няма смисъл да се плашим. Мисля че трябва да разгледаме ситуацията, възможно най-спокойно и хладнокръвно.
Лина кимна.
- Да приемем, само да приемем, че тези свръхестествени способности, които се приписват на някои хора са реалност. Допускаме че ти може би имаш някаква такава, с която в сънищата си виждаш действията на убиеца. Но ако е така и убиеца е един и същ, защо не беше видяла нищо за първото момиче?
- Не знам и аз това се питам, но не знам, дори и не знам дали притежавам някакви такива способности, по дяволите, не ги и искам, няма как да помогна на тези момичета, това само ме измъчва, да виждам тази жестокост! – Разпалено каза чернокоската. – Каквото и да е това не го искам! Разбираш ли, не желая никакви свръхестествени наказания!
- Добре, добре, спокойно Лина, недей да се палиш, не съм казала със сигурност, че можеш нещо такова, просто хипотетично приехме че е възможно, но щом това те разтройва, по-добре да оставим нещата така, права си и без това не можеш да направиш нищо, за да спреш убиеца.
- Крис... – прошепна Лина, внезапно навела се към нея. – Крис, знам че убиеца е от това училище, иначе нямаше да има достъп през нощта, трябва да познаваш сградата за да можеш да се вмъкнеш или да имаш ключ, външен човек не би се справил толкова леко, онази фигура, сякаш се разхождаше у дома си!
- Дори така да е, ние все още не можем да направим нищо, за да го спрем, можем само да наблюдаваме и да си отваряме очите на четири.
- Имам някакви съмнения, за онези новите – Хенри и Сюзън. От нашия випуск те са нови, но не изключвам като варианти и да е някой от новите на по-малките.
- Лина, защо си се вкопчила в идеята че този Хенри е злодей? Само защото те привлича, а ти него – не? Заради това ли е?
Бузите на чернокоската поруменяха и тя погледна смутено надолу.
- Не... – промърмори. – не, просто съм реалист и приемам най-вероятните възможности.
- Не виждам причина, да не е някой, който учи тук от миналата или по-миналата или друга година. Недей да се вглъбяваш в идеята че те са виновни – Хенри и Сю, защото така ще затвориш очите си, за другите, сред които може и да е истинския убиец.
- Може и да си права...
След този отговор, Крис знаеше че я е убедила. Когато Лина кажеше това, то беше съгласие с приятелката й, просто както на повечето горди хора и бе малко трудно в прав текст да каже „Да, ти беше прав, аз сгреших” затова и Крис не я насилваше, а дори и не желаеше да чуе това. Реши да сложи край на темата, нали трябваше да разсее приятелката й.
- Хмм, ще накъдриш ли косата ми за довечера? – обади се неочаквано.
Лина се усмихна, прозряла плановете на Крис.
- Разбира се.
Малко след последните им думи, учителката влезе и това сложи окончателен край на разговорите им.

***

Малко след последния час, Лина и Крис вече вървяха бодро към къщата на красавицата.
- Та, Крис, в кой бар мислиш да ходим?
- Амии, не знам и аз това се чудех, ако искаш в “Upset”?
Лина се засмя на предложението, това бе един от „най-разхайтените” барове в града, както обичаха да го наричат родителите й.
- “Upset”, “Upset”, щом казваш – там ще отидем.
След 15-тина минути вече влизаха в безлюдната, в момента къща.
Запътиха се към стаята на Лина. Когато влязоха вътре, домакинката се обърна усмихната към Крис.
- Е, коя е първа в банята?
Крис се ухили и набързо свали дънките и блузата си, и като малко дете се затича към банята припявайки:
- Аз, аз, аз...
Лина се усмихна. Всъщност, нямаше смисъл да пита, почти винаги ставаше така и тя знаеше че днес, приятелката й няма да направи изключение. Докато Крис се къпеше, тя се зае да отдели няколко роклички. За Крис избра една светлосиня, с V-образно деколте и гол гръб. Дълга до коленете, или по-скоро малко над тях, рокличката се разкрояваше, от ханша надолу. За себе си Лина подбра една рокля, цвят бордо. Тя беше малко по-дръзка от тази на приятелката й, горната част се състоеше от две ленти сатенен плат, които се свързваха малко под пъпа й. Предизвикателното й изваяно коремче се подаваше съблазнително под ефирната дреха. Роклята бе с почти същата дължина, като тази на Крис, с тази разлика че бе по тялото.
Когато блондинката излезе от банята се усмихна на избора на приятелката й. Да, Лина отлично знаеше, какво ще хареса Крис.
С нацупена физиономия, Лина свали роклята и се запъти към банята.
След 30-те минути, в които се налюбува на ласките на топлата вода, тя излезе доволна от банята. Подсуши тялото си, облече бельото си и започна старателно да втрива лосиона от ягоди в тялото си. Погледа й попадна на ноктите на краката й и тя се намръщи. Лака, който бе нанесла едва миналия ден, отново бе започнал да пада.
- Пф... – промърмори. – сега трябва да се занимавам и с глупавия лак.
Крис се засмя и подхвърли.
- Може да направя нещо за ядене, докато се лакираш, все пак не искаме да пием на празен стомах, нали?
Очите на Лина светнаха. Тя обожаваше всичко, приготвено от ръцете на талантливата блондинка.
- Хмм... май забавянето, заради лака няма да е толкова лошо, а? – отговори й щастливо.
Крис само се засмя и продължи да нанася старателно грима си.
И двете си помислиха за това, колко безгрижни бяха сега. Радваха се, че са успели да разсеят другата. И двете бяха едни страхотни приятелки, които поставяха другата пред себе си.
След като Лина свърши с лосиона, а Крис с грима, втората се запъти към кухнята, без никакво смущение, тя наистина се чувстваше, като у дома си. Чернокоската се зае с чистенето на предишния кърваво червен лак. Много по-удобно и лесно щеше да й е първо да се лакира, а после да се облече, друг беше въпроса че лосиона трябваше да попие малко в матовата й кожа. След като почисти стария лак старателно, внимавайки да не изтрие този на ръцете си, тя се зае с лакирането. Пуфтеше и сумтеше раздразнено, когато излезеше и милиметър от плочката на всеки нокът, но в края на краищата маникюра й се получи безупречен. Въпреки ядовете й с него, накрая го погледна и се усмихна гордо. Без да чака повече се затича към кухнята, вече усещаше аромата на пържените картофки и бекон. Крис беше в кухнята, пред печката, облякла коледната престилка на майката на Лина. Щом я видя чернокоската се засмя и каза:
- Знам, знам аз подлите ти планове! Правиш ми тези вкусни, пълни с въглехидрати картофки и на всичкото отгоре с бекон! Крис, Крис, винаги съм знаела колко ми завиждаш за фигурата! – На последните думи, погледа й стана сериозен, укорителен.
Гледаха се няколко секунди, Лина – сериозно, Крис – извинително, докато накрая не издържаха и се разсмяха гръмогласно.
- Майната му на този, който е казал че не трябва да ядем картофки! – каза през смях Лина.
- Хей, не говори така, спазването на ограниченията е много важна част от живота на едно добре изглеждащо момиче! – отбеляза сериозно Крис, след което двете отново се изсмяха подигравателно.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:54 pm

Открай време се надсмиваха на момичетата с анорексичните фигури, които тръпнеха, да не хапнат мъничко въглехидрати и калории, да не би да им се лепне на кокалестите дупенца. Макар съученичките им, да смятаха за жестоки шегите им, те не ги криеха само помежду си, а открито показваха позицията си, срещу това глупаво схващане. И двете бяха за теорията, че стига да хапваш каквото искаш в умерени дози, можеш да имаш хубаво тяло. Подкрепяха тезата, че почти всичко е на психическа основа – когато се ограничаваш, макар да умираш за малко богата на въглехидрати храна, тялото ти трупа повече „запаси”.
- Е, колко време имаме до отварянето на бара? – изфъфли Лина с пълна уста.
Нещото, което би шокирало най-много някоя от фенките й, може би, беше колко естествена, всъщност е тя. Когато бе в компанията на Крис, можеше да е цинична, да се държи дори и като мъж. Макар повечето пъти да го правеше за забавлението, това не един вид отпускащо за нея. Крис не й отстъпваше, разбира се.
- Ммм... около половин час. – отговори с не по-малко пълна с картофки уста.
- Ама че сме прасенца! – засмя се чернокоската и лапна още едно картофче.
След като сдъвкаха храната Лина се обади:
- Едно бързо състезание?
- Хмм, добре.
- Ноо без бекон, защото заема по-малко място, само картофи и знаеш – когато едната лапне едно и другата прави същото, без мамене!
Русокоската се засмя и кимна, вече приготвила един картоф.
- Нямаш право да гълташ, докато другата не вдигне ръка и не се предаде, или докато самата ти не го направиш! – продължи делово Лина.
- Хайде, хадйе, да започваме, знам правилата.
- Чакай! – отново се обади. – На какво се хващаме? Все пак трябва да има залог!
- Добрее, спечелилата целува едно момче от бара, което избере другата.
Лина се засмя дяволито и кимна. Беше уверена, обикновено тя биеше на тези състезания.
След като преброиха до три, те започнаха. Един, два, три, четири, пет, шест. На седмия картоф Лина започна да се затруднява, дишайки тежко. Докато предъвкваше Крис вече бе лапнала и осмия и й даваше знак с ръка да продължава. Със сетни сили, тя напъха още един в устата си, но вече усещаше края.
Вдигна ръка уморено и започна да ръкомаха с нея.
Крис се ухили доволно, разкривайки част от картофките, които явно нямаха намерение да си седят на мястото, след което затвори устата си и започна да дъвче, все още с напираща усмивка на лицето си.
Лина преглътна трудно и се нацупи, като малко дете.
- Добре де, добре, спечели! – примири се.
Крис пляскаше доволно и се смееше.
- Ох, ох, чудя се кого ще ти избера. Лина – мъжемразката, целува непознат в бар. – изрецитира, сякаш чете от вестник. – Първа страница! – продължи, все още смеейки се.
- Хайде, стига си се надсмивала над падението ми, да отидем горе да се облека и да тръгваме, Дяволче!
Все още подскачайки като малко дете, Крис остави чинията си в мивката и се запъти след Лина към стаята й.
След като Чернокоската се облече и обу едни сандалки, Крис подсуши и накъдри косата си, с малко помощ от Лина, тя отказа да я прави само тя, все още малко се цупеше на победата й, или по-скоро, на това което предстоеше, двете вече сядаха в колата на Лина. Тя подкара към бара и след не повече от 10 минути, вече избираше място на паркинга.
- Чакай, чакай, чакай! – Обади се Крис, преди да влязат в паркинга. – Обръщай, забравихме да вземем цигари.
- Пфу... – Изсумтя Лина, но все пак обърна колата и подкара към едно магазинче, което бяха подминали преди малко. Спря отпред и шеговито пъхна 10 долара в деколтето на Крис.
- Хайде, малката – Каза с престорено мъжки глас. – Тичай. – продължи, шляпвайки я по дупето.
Смеха на приятелката й долетя от вън, докато тя вече вървеше към магазинчето.
Влезе вътре и се усмихна закачливо на продавача.
- Какво ще желаете? – попита той, опитвайки се да не показва прекалено много с гласа си, как му влияеше тази страхотна блондинка, със зашеметяващия аромат, който се носеше от нея.
- Две кутии тънко „Muratti” – каза тя, неоткъсвайки очи от неговите.
Той се покашля малко притеснено и каза, давайки всичко от себе си, за да не заекне.
- Хм, съжалявам, но свърших. – Усети какво е казал и цялото му лице се обля в червенина. – Ъ-ъ, свърши... исках да кажа... – заоправдава се.
Крис избухна в смях, чак сълзи започнаха да се стичат от очите й.
- Миличък – каза тя. – мисля че, всъщност, не си го свършил. – посочи рафта зад него.
Момчето примигна и се обърна притеснен. Погледа му попадна на няколко кутии от споменатите цигари и лицето му стана повече от мораво, ако това бе възможно. Подаде й притеснено двете кутии и се усмихна извинително.
- Извинявам се.
- Няма проблеми. – Отговори Крис, усмивката все още играеше по устните й. – Чао! – смигна му.
Той направи последен опит да изглежда, поне малко като мъж и се усмихна, но след като вратата се затвори след неземната красавица се разсмя горчиво, мърморейки си.
- Браво, Джони, браво, на 20 си, а се държиш като 14 годишно, загоряло момче, за първи път видяло, готината майка на приятеля си.

Крис влезе ухилена в колата и каза весело.
- Хайде, Лин, вече можеш да караш към бара.
Чернокоската забеляза промяната в приятелката й и попита усмихната.
- На какво се дължи това?
- Хаха, един сладур, току-що подклади желанието ми да се забавлявам.
Лина само се ухили, разгадала ситуацията и подкара към бара.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:54 pm

Глава шеста


Лина вече паркираше Аудито си, а настроението на русокосата й приятелка, не се беше променило, поне не към лошо. С малко кисела физиономия, Чернокоската изгаси двигателя и излезе от колата. Не я притесняваше толкова баса, който трябваше да изпълни, колкото човека който щеше да избере лукавата й приятелка. Самата целувка, нямаше да е нищо фрапиращо, но какво щеше да обясни на момчето, след това? Как щеше да му изясни, че не желае нищо повече, просто трябва да изпълни бас и преко желанието си, го е целунала? Всъщност, осъзна тя, бе станала прекалено загрижена за чувствата на мъжете. Не че бе от онзи тип жени – феминистките, които обичаха да висят в кафетата с компанията си - кокошки, чиито гласове са непоносимо пискливи и непрестанни, да оплюват и обсъждат постъпките на мъжете, да ги опрекват в сексизъм, макар те самите да бяха феминистки, всичко това й бе чуждо и неприятно, но все пак не беше и от другия тип – подлизурките. Имаше своята позиция и своите представи. От малка знаеше, че принцовете са само в приказките, тези перфектните, храбри, силни, обичливи, умни, красиви, не! Тя не се правеше такива илюзии, по-скоро подкрепяше тезата, че всяка жена има своя идентичен принц и ако за една той бе здрав, татуиран грубиянин, за друга красив, изтупан джентълмен с обноски, а за трета небрежен писател или музикант, те всички бяха принцове, по един свой начин, за своите принцеси. Лина, определено, не вярваше че ще срещтне своя принц в този бар, но не искаше и да наранява чувствата на нечий друг, който за нея не би значел нищо. Да, определено не искаше да е жестока и щеше да го каже ясно на Крис. „Първо ще изчакам” каза си тя „Нека не подозира че съм го решила, още с влизането, нека си помисли че съм се размекнала, чак когато съм видяла жертвата си”. За момент една мисъл премина през съзнанието й „Не бях ли прекалено самоуверена? Мислех че с една целувка ще запаля желанието на някого, не беше ли това дразнеща самоувереност?” Тя осъзнаваше факта, как биха изглеждали размишленията й отстрани, но и си даваше сметка за това, каква бе тя. Още от малка знаеше че е различна. Усещаше че не е като другите момичета, макар всички те да бяха хубави, тя бе неустоима по някакъв начин, за мъжете. Спомняше си, дори, как в шести клас, учителят й по Музика, бе като обсебен от нея, макар да не си позволи повече тя ясно виждаше обожанието в очите му. Реши че проблема е в него и подмина този факт, без особен шум, но когато в гимназията, ситуацията се повтори с Г-н Бейкъл, тя започна сериозно да се замисля. Не че не забелязваше всичките момчета, които я харесваха, но това бе съвсем нормално за тинейджърските години, поне тя така си го обесняваше. Не се и замисляше, над това че всички й повтаряха, какъв магнетизъм излъчва – всичко това бе даденост, за нея. Както богаташчетата израстват с възможностите на родетелите си, приемайки ги за даденост, както умните деца растяха с даденост че могат нещо, така и Лина растеше с тази своя даденост – красотата, магнетизма и чара, до един момент, обаче.
Тя разтърси глава, прогонвайки тези мисли, не сега бе момента, да мисли за пътя на своето израстване, днес щеше да се забавлява.
Извика усмивката на лицето си и бързо загърби мислите си. Охраната на входа на бара, дори не си направи труда да помоли за личните им карти, просто прие с усмивка парите за входа и ласкаво придържаше китките им, докато им удряше печата.
Лина се ухили, малко по-естествено, виждайки тържествуващата усмивка на устните на Крис и я хвана за ръката притегляйки я към заведението. Когато влязоха, дима от циагри и наргиле, ги обгърна, като плътна завеса. Пред погледа им падна тънка пелена. Черния под, отразяваше неноновата светлина, струяща от бара. Високи маси със присъщите им столчета, бяха разхвърляни из цялото заведение, но не това бяха местата, на които сядаха с Крис. Русокоската я задърпа към вътрешната част на заведението, там където бяха сепаретата. В средатата на огромното помещение, се намираше и идеално кръглия бар. Имаше насядали мъже и жени, по цялата му окръжност. Трима бармани, се движеха живо, около по-малкия кръг, приютяващ алкохола и безалкохолните, стараещи се да обслужват клиентите възможно най-експедитивно. Ръцете им се движеха бързо, точно и прецизно. Личеше си опита им в тази работа, всъщност, в този бар нямаше неопитен персонал. Двете красавици, обходиха сепаретата с опитно око, докато накрая и двете, единодушно не се спряха на едно, с по-приглушена светлина, диванчето беше черно, във формата на полумесец.
- Е, май намерихме своята маса! – опита се да надвика музиката, Крис.
Лина се засмя и за задърпа към сепарето. Настроението й определено започна да се покачва, само с влизането в заведението.
Малко след като седнаха, сервитьорката, усмихнато момиче, около двайсетте, дойде при тях и вдигна вежди в очакване на поръчката им.
- За мен, един голям джин с тоник. – Каза възможно най-силно и най-близо до нея, Лина.
- Същото. – отговори Крис, с нетолкова усилия, знаеше че момичето ще я разбере, сигурно се бе научила да чете по устни, когато работи на такова място.
Тя им кимна усмихната и се обърна към бара.
- Е, мила, вечерта започва! – каза официално Крис, след което и двете избухнаха в смях.
Не след дълго, брюнетката се върна с двете им поръчки. Постави ги на масата и им смигна.
Лина завъртя весело чашата, в ръцете си, забавлявайки се със страхотния цвят, който се получаваше от светлината и съдържанието в чашата, нещо средно между зелено и синьо.
Крис се засмя гръмогласно и каза:
- Пак ли се радваш, като малко дете на цветовете на алкохола, вместо да го пиеш.
Лина погледна виновно и вдигна чашата си.
Крис чукна своята в нея, загледана някъде зад рамото на приятелката си. Тръгна да отпива, а Лина се развика сърдито.
- Хей, хей, къде си тръгнала, очите!!!
Крис избухна в смях и повтори наздравицата, този път, гледайки Чернокоската в очите. Лина бе много взискателна в това отношение, нямаше човек, който да вдигне наздравица с нея и да се измъкне, ако не я е гледал в очите през това време. Тя забеляза че погледа на Крис, отново се фокусира, някъде отвъд нея и каза намръщено:
- Какво толкова гледаш там?
Русокоската се засмя и каза лукаво:
- Хмм, мисля че ти намерих жертва, доста интересна, бих казала.
На Лина й причерня от тези думи „По дяволите, каза си тя, кого ли ми е замислила?” Малко се страхуваше, дори и да се обърне да погледне, но след малко все пак го направи и обходи гледката, която се разкриваше пред нея. Погледа й моментално бе прикован, от Хенри и Сю. Прозрението я заля за секунди.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:55 pm

- Не, не, не, не, Крис, трябва да се шегуваш?
Смеха на Крис проби дори звуковата бариера, прокънтявайки в малкото пространство между тях двете.
- Защо не? Аз мисля че ще е много интересно и забавно.
„Е, каза си Лина, сега номера със състраданието няма да мине... но как, по дяволите, й хрумна да ме накара да целуна точно него? Не че не го исках, но това беше Хенри! С какви очи щях да го погледна след това?”
- Неее, Крис, забрави, не мога да целуна някой от моя клас, луда ли си?
- Малко – да! – ухили се, наистина психарски Крис.
Лина не можа да сдържи смеха си, при вида на тази достоверност, въпреки ужаса, който се надигаше в нея, заради предстоящото.
- Е – каза Крис. – давай, сега е момента, сестра му отиде до тоалетната.
Лина погледна несигурно към седящия сам Хенри. Не можеше да се предаде, като някоя страхливка, все пак се бе хванала на бас. А и какво толкова, ако целуне Хенри? Не й изглеждаше чак толкова чувствителен, а дори и не знаеше, дали ще му пука, ако го направи.
Ръката й посегна към чашата и тя изпи една голяма глътка, преди да стане и да се запъти решително към него, без следа от предишното колебание.
Когато погледа му попадна на нея, той я погледна с някаква странна смесица от чувства, но все пак се усмихна и я поздрави с кимване, без да осъзнава че тя отива, именно, към неговата маса. Чак когато Лина бе на по-малко от метър от него, очудването си проби път в очите му, а след това и любопитство.
- Здравей! – Приближи се до него, за да може да я чуе. Стори й се, че усети потрепването на тялото му, когато се оказа толкова близо, но това бе заглушено от странното желание, което я връхлетя, когато вдиша подлудяващия му парфюм. Хвана се с една ръка за стола му, съпротивлявайки се на желанието да обходи с устни врата му, брадичката, устните... опита се да си сложи спирачка, тези мисли не й помагаха.
- Здравей... – отговори малко предпазливо той. На не ли й се стори, или той наистина вдиша дълбоко? Усмивка се очерта на перфектните му устни.
- Хмм... струва ми се, че трябва да направя нещо... – каза провлачено тя, докато устните й бавно се преместваха, от ухото му, към устните, не си позволяваше да докосва кожата му, само я галеше с дъха си. Трпка премина по тялото му.
- И то е...? – попита любопитно и същевременно дистанцирано. Това не й направи впечатление, някакъв страннен импулс я тласкаше към него, към тези съблазнителни устни, които сякаш се извиваха игриво, докато говореше, специално за нея. Смеха й предизвика нови тръпки по него, след което тя реши, че няма повече време за губене, сестра му щеше да се върне всеки момент, а на Лина й се искаше да не става свидетелка на целувката, а после на това как се връща на нейната маса. Леко целуна, нищо неподозиращите му устни, гледаше го в очите, наслаждаваше се на объркването в тях. Преди да е осмислил ситуацията, тя погали с език, вече разтворените устни. При вкуса им, тялото й не се сдържа и тя инстинктивно впи жадно устни. В първия момент той й отговори, но после сякаш осъзна цялата ситуация и нежно я избута от себе си, гледайки объркано.
- Хей, хей... – започна – какво беше това?
Лина го погледна, не по-малко очудена и объркана от него. Наистина ли й отказваше? Е, това определено бе нещо, което тя не обичаше. Хвърли му един гневен поглед и само просъска.
- Нищо! – Но той успя да прочете по устните й. Погледна малко виновно, но нямаше време, да каже какво и да е било, Красавицата просто се обърна и закрачи гордо към сепарето им, въпреки ситуацията. Крис гледаше с широко отворени очи и зинала уста.
- Той, той... сериозно ли? – започна да пелтечи.
- Шт! – Гневно каза Лина, слагайки точка на разговора.
- Добре, добре, успокой се, винаги съм мислела че има нещо странно в него...
- Край на темата, Крис, няма да говорим повече за това!
- Добреее, забравяме ситуацията. – усмихна се Русокоската.
Лина отново надигна чашата и отпи дълбока глътка от нея, още не можеше да осъзнае че той й бе отказал! Никой досега не й беше отказвал! Никой не го беше искал, а ето че се появява мистериозно момче, което намира смелост да я избута от себе си, докато го целуваше! Гнева закипя във вените й. Не, не трябваше да мисли за това, но не можеше да се отърве от разочарованието. Каквото и да говореше, както и да се държеше, това бе голям удар по егото й.
Запали една цигара и жадно дръпна от нея. Лекото задавяне в гърлото й, от силната дръпка, дори й хареса. Беше такъв човек – на крайностите. Силен алкохол, големи глътки, дълбоки дръпки, енергична музика, всепоглъщащи книги, темпераментен характер, с крайни настроения, или много гладна, или преяла. Всичко в живота й бе или в едната крайност, или в другата, също и желанието й спрямо момчетата – или пълно безразличие, или явно, силно желание.
- Хей, хайде да танцуваме! – Чу гласа на Крис, през пелената на гнева.
- Хмм... – Замисли се, Лина. Всъщност, защо не? Беше си казала че тази вечер ще се забавлява и така и щеше да бъде, незавиисимо, дали Хенри й бе отказал или не, това остана в миналото за нея, а той загуби всички точки, които евентуално бе натрупал с чара си.
- Е, да танцуваме, щом ти се танцува.
Когато посегна към чашата си, с удивление забеляза, че до почти празната, към която ръката й се насочи, седеше една напълно празна. Кога бе успяла да изпие първата, а Крис, да й поръча втора? Е, поне знаеше, от какво се нуждае приятелката й, за да се отърси от мислите и не бе чакала позволение, което напълно устройваше Чернокоската в момента.
Стана и тогава преживя втория си шок. Още с първата крачка, тялото й залитна. Крис предложи ръката си усложливо и й прошепна:
- Като се раздвижеш малко ще свикнеш! – След тези думи и двете се разсмяха гръмогласно, бяха свикнали с алкохола, разбира се, пиеха само на бар, но все пак беше достатъчно често, за да не се замайват от два големи джина, а ето че точно това се случваше с Лина.
- Сбърках ли в нещо? – Каза унило Лина.
- Не, мила, мисля че проблема идва от силните емоции! – Разхили се блондинката и с решителна крачка я поведе към дансинга.
Всъщност, не бе от най-приятните ситуации, в които двете биха танцували. Беше претъпкано, всички се бутаха на недостатъчното пространство.
- Мамка му! – Изсумтя Лина и задърпа Крис към по-страничната част.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:55 pm

- Не, не, неее, искам тук, спокойно Лина, след малко ще ти направят място!
Лина само направи кисела физиономия, на шегата на приятелката й и се съгласи, да бъде въвлечена във вихъра от човешки тела. Дори не бе усетила, кога тялото й само бе започнало да се движи в ритъма. Музиката бе приятна, предимно денс-ретро, което напълно я устройваше.
Крис й направи знак, да не мърда и след малко се върна с две чаши, голяма водка.
- Минахме ли вече на твърдо? – Засмя се Чернокоската.
Дяволита усмивка заигра по устните на Крис и без да отговаря чукна чашата си в тази на Лина и отпи стабилна глътка. Спирта прогори гърлото й, спускайки се надолу. Тя облиза устните си и запали една цигара. Огледа се, все пак нищо не пречеше да се позабавлява не само с Лина. Погледа й попадна на една много позната физиономия и очите й се разшириха от шока. Късо подстриганата черна коса, плътните устни, леко чипия нос, който така добре прилягаше на това лице и дълбоките черни очи. Чак сега го огледа хубаво. Погледа й се плъзна по черната блуза, напирайки надолу, но скапана маса на която бе седнал й пречеше да го види. „Дори не знам името му!” осъзна тя, с нотка на горчивина. „Хмм, като се замисля, е голям красавец!” мислеше си Крис, загледана в магазинера. Когато погледите им се срещнаха му се усмихна и намигна закачливо. „Този път изглежда толкова мъжествен! Не както в магазина, сега гледаше много по-уверено, събличаше с поглед много по-убедено, сякаш знаеше че ще докосне това тяло!” мислеше си Русокоската, представяйки си, колко гореща бе кожата му в момента, какво си мислеше и фантазираше той, докато ръцете му нетърпеливо си играеха с чашата. Имаше още две момчета, или по-скоро мъже с него. „Та той самия е по-голям от мен!” осъзна малко смутено тя. Единия от приятелите му бе с руса, късо подстригана коса, очите му изглеждаха светли, но й бе по-трудно да определи цвета, както бе сторила с черното. Другият поразително много приличаше на нейното момче. Тъмна коса, тъмни очи, но с тази разлика че формата на носа бе малко по-различна, по-мъжествена, биха казали някои, но на нея й допадаше дозата невинност, която издаваше чипото носле.
Обърна се и прошепна в ухото на Лина.
- Хмм, магазинерчето е тук и честно казано, при втори оглед, ще кажа, че не бих му простила, ако ми падне.
Лина избухна в смях, от нотката на мъжки цинизъм в думите на приятелката й. Тя, както Крис, също си даде време за един обстоен оглед и след малко заключи.
- Даа, наистина е сладък, но не бързай, той сам ще дойде при теб.
Крис се намръщи, но все пак продължи танца си, с усмивката, която скоро се върна на мястото си.
Изведнъж, докато тялото й се движеше в бързия ритъм на музиката, Лина усети някакви силни ръце, да обхващат кръста й. Първата й реакция бе тази на тялото й, то потрепна мигновенно.
Не знаеше, още не бе решила, дали да се обърне или да продължи играта. Позна омайващия аромат, този така предизвикателен парфюм. Знаеше, помнеше колко ядосана бе по-рано, но тялото й сякаш само решаваше какво ще прави, нямаше власт над него, а и едно тънко гласче и шепнеше дяволито „Наистина ли си мислеше че ТИ би му отказала?” Направи кисела физиономия и с бавно движение се обърна към похитителя си. Щом погледите им се пресякоха, по тялото й премина нова тръпка, носеща онази забранена топлина. Очите му бяха черни, дълбоки, изпълнени с неизречени молби и желания.
- Промени ли си намерението? – Попита язвително Лина.
Той я погледна объркано, но след малко изражението му се смени и той прошепна съблазнително:
- Извинявай, Красавице!
- Имам си име! – Спона се.
- Не ставай лоша, Лин... – Ръката му се плъзна по талията й, преминавайки по предизвикателните й извивки. Тържествуваща усмивка изгря на лицето й, когато забеляза че не само тя потръпва.
„Мамка му!” – изруга на ум, когато пръстите му се увиха нежно, около кичур коса, на тила й, придърпвайки полуразтворените й устни към неговите.
„Глупава женска!” – прокле се наум – „От кога не можеш да откажеш на едно момче? Едно момче, с такива, устни, очи, катранено черни коси... о, Боже, трябва да спра това! Веднага!”. Докато Чернокоската търсеше изход, тялото й непослушно се присламчи към Хенри. Ръката й се плъзна по врата му, скъсявайки времето до така желаната целувка. А най-лошото бе, че вече знаеше колко меки са устните му, колко горещ е дъха му. Когато останаха милиметри, Лина се поколеба, но Хенри бързо разсея нерешителността й, като впи жадно устни в нейните, вече готови, горещи, сега леко подути от множеството прехапвания, следствие на нерешителността й.
В момента, в който вкуси сладката й целувка, докосна се до устните й, Хенри изпусна една въздишка и сякаш движен от чужда сила, я вдигна с едно бързо движение, увивайки крехките й крака около ханша си.
„Боже, има толкова мека и гладка кожа!” – помисли си примирено той. Да, вече бе загубил битката с плътските си потребности. Най-близкото място, което му хрумна, бе тяхното сепаре и без колебание я понесе натам.
Когато стигна до усамотеното кътче, Хенри я постави внимателно на дивана и опсипвайки я с горещи целувки, плъзна ръката си по бедрото й. Лина простена тихичко, но след секунди здравия разум я върна на земята, с доста неприятно падане.
- Хей, хей – имитира гласа му, от по-рано. – какво беше това?
Самодоволна усмивка се намести на лицето й, щом видя физиономията му, при думите й, същите като неговите, когато Тя го целуна.
Той я погледна объркано, но секунди след това гняв и съжаление блеснаха в очите му.
- Аз... аз, съжалявам, Лина, наистина, просто не помислих и просто тръгнах към теб... – направи пауза, за да си поеме дъх. – и когато докоснах тялото ти, не знам какво ми стана, просто не можех да се сдържа, наистина съжалявам. – сведе поглед засрамено.
Около минута, Лина го гледа поразена, от признанието му, от реакцията му, докато накрая не каза, много по-спокойно и най-вече засрамена от себе си.
- Няма нищо, Казанова, аз забравям и ти забравяш, ок?
Лицето му засия при бързото й опрощение и бързо кимна усмихнат.
„Хубава усмивка има” – помисли си Лина – „много даже...” – въздъхна.
Стана, за да се върне при Крис, но пътьом го целуна игриво по бузата.
За втори път, тази вечер, Хенри гледаше шокирано след нея. След малко обаче се усмихна и потърка бузата си.
- Ще я пазя. – Каза тихо след нея.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:56 pm

Когато Лина се върна на дансинга, за момент опули очи. Крис танцуваше с магазинерчето, така го наричаше Лина, защото още не знаеше името му „А може би и Крис не го знае” помисли си весело тя. Ръцете му бяха обгърнали плътно тялото й, притиснато към неговото.
За момент, остана втренчена в интимната гледка, но след това малко засрамено отмести погледа си и се приближи дискретно, продължавайки танца си, който бе прекъснал Хенри. „Хенри” – помисли си тя. Не знаеше какво толкова я привлича в този човек, но когато се окажеше около него, сякаш най-трудно нещо бе да му устои.
Докато танцуваше, дочу веселия глас на Крис:
- Той е страхотен!
Лина се огледа и видя, че магазинерчето е отишло до масата на приятелите си и отпива смело глъдка от чашата си.
- Как, всъщност, се казва?
- Джони!
- Дножи... – Повтори Чернокоската. – не е зле.
- Знам, невероятен е! А ако знаеш как целува?!? – Наведе се ухилена на една страна.
Лина се разсмя и с дяволит поглед попита:
- Сгрява ли те?
Двете избухнаха в смях и когато Крис забеляза че Джони с връща, смигна на приятелката си и се обърна усмихната към него.
Лина реши че й трябва още малко алкохол, при гледката на двамата и се запъти обратно към масата.
Чашата й седеше непокътната, също толкова пълна, колкото я беше оставила. Отпи една дълбока глътка и запали една цигара. Задушаващия дим й се стори изключително успокоителен, след преживяванията й от тази вечер. Още не можеше да осъзнае, какво се бе случило, за по-малко от 2 часа. Камо ли, да осъзнае какво бе правила с Хенри, до преди малко.
- Мамка му! – Промърмори тя.
Вече не й се стоеше тук, не искаше да поглежда към масата му и да осъзнава, колко далеч е от него, колко мимолетен бе онзи контакт, а какво я бе накарал да почувства!
Взе чантата си и с едно последно надигане на чашата изпи остатъка й. Мина покрай дансинга и целуна Крис прошепвайки й:
- Крис, аз тръгвам, предполагам Джони ще те изпрати, но ако се притесняваш, да останеш ще те изчакам? – Поколеба се, въпреки че момчето, или мъжа бе по-точно, изглеждаше много свестен.
- Не, не се притеснявай! – Усмихна се приятелката й.
Лина се замисли и осъзна егоистичната й позиция, в този момент, само защото не искаше да вижда Хенри, само защото не й се стоеше в това заведение, щеше да остави приятелката си напълно сама с непозната компания.
- Мамка му! – Изруга за втори път тази вечер, обърна се към Крис и й се усмихна – Никъде няма да ходя без теб, мила!
Крис й отговори, с една от онези, топли усмивки и прошепна само с устни „Благодаря!”.
Чернокоската се запъти обратно, лепнала неизменната намръщена физиономия. Седна на масата, поръча си още едно и се загледа в смеещия се Хенри.
- Все някога... все някога, Хенри, обещавам ти...
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Nadenceto22
Четец
Четец
Nadenceto22


Брой мнения : 78
Age : 30
Registration date : 13.06.2009

Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... EmptyНед Юни 28, 2009 10:56 pm

Глава седма


Усещах движението си, но не и тялото си. Огледах се объркано, съзирайки тъмната, забутана улица, по която се движех. Тишината бе прекалено натрапчива, не от онази спокойната, която носеше единствено покой, не, бе от онази, която хората наричаха „затишие пред буря”. Но дори и това, не бе нещото, което ме безпокоеше, спомена от предишното ми преживяване, в това странно безтегловно състояние, хвърли душата ми в паника. Не исках, да преживявам същото отново, не исках да се повтори онзи ужас, исках просто да бъда нормалната Лина, която бях, преди да започнат онези убийства, без да виждам, какво прави онова животно.
„Онова животно!” – точно така, ако то е бе тук, значи щях поне да знам, какво ме очаква и да се опитам да намеря път за бягство. Огледах се, ако това въобще можеше да се нарече оглеждане, защото зрението ми бе ужасно ограничено, все едно гледах през цилиндър.
Единственото, което погледа ми улавяше, бе ужасната тъмнина. Имаше приглушена светлина, в далечината. „Улична лампа” предположих аз. Но какво правех тук? Миналия път, бях в една от стаите, в училище, когато за втори път бе убито едно момиче, но какво търсех тук?
Може би, убиеца не е набелязал гимназистките, както мислех. Може би, не подбираше жертвите си.
Докато се опитвах да стигна до отговора, периферното ми зрение долови движение, в далечината, в дясно от мен. Веднага съсредоточих погледа си в тази посока, но единственото, което успях да видя бе висока, тъмна фигура. Но тази фигура не бе чудовището, знаех го, защото виждах, макар трудно, очертанията на мъжки гръб и крака. Имаше нещо познато в този образ, нещо толкова близо до съзнанието ми, но колкото и да си блъсках главата, не можех да се сетя, от къде го познавах.
Но това не бе убиеца, тогава какво търсеше тук, в това странно видение?
Отново съсредоточих погледа си в тъмната фигура, но за мое разочарование, след секунди той зави зад едни от ъглите и изчезна от полезрението ми. Направих опит, да помръдна подобието на тяло, да тръгна след него, да го проследя, но нямах избор, нямах контрол, просто седях там и се взирах в тъмата.
А убиеца? Къде бе убиеца?
Отклоних поглед, в опит да го засека, но в този момент всичко стана по-черно, отколкото бе досега, ако това бе възможно. Дочух някакви далчени гласове, или бе един?
Не знаех и нямах възможност да разбера, единственото което можех да помисля, преди да изгубя контрола, бе че нямаше да позволя на някого да си играе така с мен, защото знаех че това бе игра, ужасна, смъртоностна игра.
Върнете се в началото Go down
http://muse.forumotion.net/forum.htm
Sponsored content





Сън без край... Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Сън без край...   Сън без край... Empty

Върнете се в началото Go down
 
Сън без край...
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Online Books :: Разни и разнообразни :: Лично творчество-
Идете на: