"Парижката книжарница" от Нина Георге

Четец Брой мнения : 5 Age : 46 Registration date : 06.07.2010

"Парижката книжарница" от Нина Георге

Цитат :: В един закотвен кораб на кея на Сена до „Шанз Елизе“ са подредени над осем хиляди книги. Това е книжарницата на господин Пердю, човек с особена дарба. От пръв поглед той може да долови душевното състояние на клиента си и да му предложи подходяща книга. Продава романите като лекарства, но не е успял да помогне на себе си, след като преди много години красивата Манон от Прованс внезапно и без обяснения го напуска. Оттогава Пердю живее като вцепенен и се движи единствено до кораба книжарница и до родителите си. Чрез книгите лекува чувствата на другите, но не успява да помогне на себе си.
Едно неочаквано разкритие прогонва летаргията на г-н Пердю, той развързва въжетата на кораба и тръгва на път към Прованс. В последните минути на кораба се качват и един объркан млад писател, готвач от Неапол – майстор в занаята, и влюбена в книгите млада жена. Пристигат в Прованс и Пердю успява да се пребори със сенките на миналото и да тръгне към нова любов.
Очарователна книга, която съдържа изящно написани мисли за живота и страха, тъгата, приятелството и разбира се, за четенето на книги. Както и красиви описания на различни храни и приготвянето им. Уловен е чарът на Париж и магията на Прованс с аромат на лавандула. Разбира се, присъстват провансалски ястия и десерти с лавандула. Написана в силно въздействащ стил, книгата е истински духовен празник с удивително пластичното описание на природата и особено на любовните трепети и докосвания с привкус на еротика. В края й са дадени заглавия на книги, които според Пердю трябва да бъдат използвани като аптека за спешни случаи. Посочени са и заболяванията, които те лекуват.

– Откъде знаете какъв проблем има клиентът и какви са възможните странични действия?
Хм... Как да обясни на момчето, че не му е ясно точно какво усеща?
Пердю използваше ушите, очите и инстинкта си. Беше способен да разговаря с пациента и да чуе повика на душата му, да разбере какво ѝ липсва. Езикът на тялото му разкриваше, макар и само до известна степен, какви чувства го превиват или потискат. Четеше по позата, по движенията и жестовете. Освен това притежаваше нещо, което баща му наричаше „умение да преслушваш“. „Ти виждаш и чуваш през прикритието на повечето хора. Надарен си с умението да виждаш какво им създава грижи, какво им липсва и за какво мечтаят.“
Всеки човек си имаше таланти. Неговият талант беше „умението да преслушва“.
Един от постоянните му клиенти, терапевтът Ерик Лансон, който практикуваше близо до Елисейския дворец и лекуваше правителствени чиновници, веднъж бе признал на Пердю колко го ревнува – защото книжарят притежавал „психометрична способност да измерва душата много по-точно от един терапевт с трийсетгодишен опит в слушането“.
Лансон прекарваше всеки петък следобед в „Литературната аптека“. Определено клонеше силно към фентъзи, мечташе за мечове и дракони и се опитваше да изтръгне усмивка от Пердю, като правеше психоанализа на фантастичните фигури.
Лансон му изпращаше политици и техните свръхнапрегнати съветници – с „рецепти“, на които терапевтът описваше неврозите им с белетристичен код: „кафкианец с полъх от Пинчън“, „Шерлок, абсолютно ирационален“, „великолепен синдром на Потър под стълбата“.
За Пердю беше предизвикателство да учи хора, повечето мъже, живеещи сред алчност, злоупотреба с власт и затъпяващ сизифовски труд зад бюро, как да живеят с книгите. Изпитваше дълбоко удовлетворение, когато някоя от тези измъчени машини се откажеше от работата, която го бе лишавала и от последната частица индивидуалност. В освобождаването често участваше книга.
– Вижте, Жордан – опита се да обясни Пердю, – книгата е едновременно лекар и лекарство. Тя поставя диагноза и е терапия. Аз събирам подходящия роман с човешкото страдание – това е моят начин да продавам книги.